Случаят "Сфумато", или кой е виновен за изкуството

В кафенето на театрална работилница "Сфумато" звучи "Адаптация" - "...спри, не си отивай, ще ми бъде тъжно...". От час една пластмасова чаша черно кафе се вторачва в мен като някакво метафизично око. Удрям го на поезия.

Всъщност исках да напиша ударна статия за това как един театър отново е без дом. За това как трупата, която цяла Европа познава, пак ще номадства в родината си. За парадоксалната ми среща с идеолозите на "Сфумато" Иван Добчев и Маргарита Младенова, в която, вместо да си говорим за дух и идея, разнищваме проблеми за документация, собственост и едни 700 000 лева, които ги делят от новата им, дай Боже завинаги, собствена сцена.

Помня този театър от създаването му преди около 11 години. Всичко започна в една от малките залички на НДК. Бяха успели да се преборят с циментираната театрална структура по онова време и да се шмугнат в артпространството със свое много различно лице. Ходехме на техните представления като на спиритически сеанси. Чувствахме се като посветени в една съкровена театрална религия. Едва преди три години "Сфумато" се сдоби със своя сграда. Тогавашният министър на културата Ивайло Знеполски им даде порутената изложбена зала на бившия музей на революционното движение на бул. "Руски" в сърцето на София. Условието - никакви държавни пари за ремонти. Добчев и Младенова приеха и финансираха цялостната реконструкция на сградата благодарение на събрани пари от турнета, помощи от фенове и безценната подкрепа на свои колеги от Франция. Само след година от убежище на клошари и наркомани малката сграда се превърна в храм на театъра.


Преди година започнаха новите проблеми. Земята под сградата се оказа реституирана, после продадена и в крайна сметка собственост на фирма. Бизнесмените не видяха присъствието на "Сфумато" в плановете си за изграждане на ултрамодерен бизнесцентър. За компенсация Столична община предостави друга сграда. Запустялата от години подуенска баня до театър "София" е скелетът, върху който отново за пореден път трябва да се прероди "Сфумато". Ремонтът пак е за сметка на театралната работилница и струва около един милион лева. Една четвърт от тях пое въпросната фирма собственик на парцела на досегашната сграда на театъра. Останалото...

Такъв е казусът. За всичко си има прошнурувани, номерувани подвързани документи. Никой не е виновен. На всички ни е ясно, че пари няма. Разбрахме, че, както каза Иван Добчев, цитирайки Радичков, културата е оня шести пръст на крака, който трябва да се ампутира. Лично на мен ми е втръснало да чувам, че за култура не му е сега времето. Обидно ми е да гледам надутата чиновническа физиономия, която смята, че хрантути културата и може да я държи на диета или да й спре храната изобщо.

Срещата ми с Добчев и Младенова имаше за цел да опише случая и да събуди чувството на някой спомоществовател, който да им подаде. Пускам отново и отново записа на нашия разговор. В него няма и капка обвинение към никого. Възмущението се надига изцяло в мен. Защото в същото това време Москва построи на своята театрална школа и нейния водач Анатолий Василиев невероятен театрален комплекс с най-модерно оборудване. Защото, обикаляйки из цял свят, държавният театър "Сфумато" не може да обясни на колегите си в чужбина чергарстването в своята си България. И въпросът не е в доларовите траншове, които няма откъде да дойдат. Проблемът е в тоталната липса на душевна акустика не само в обществото, но и в театралното съсловие, което все иронично засмяно пита сфуматци: "Построиха ли ви театъра?" Истинската болка не е толкова в 700 000 лева, които, дълбоко се надявам, ще се намери интелигентна обществена или частна структура, която да плати. Страшното е, че в разказа на двамата режисьори на "Сфумато" усещам вина. Вина за това, че отстояват изкуството си, че вярват в работата си, че запазват и развиват една българска културна традиция, която е визитната картичка на театъра им. А тук, въпреки магическата сила на тяхното изкуство и особения дух на пространството, което обитават, няма място за поезия. Нито за адаптация.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK