Умберто Еко: Четенето продължава живота

Защо е нужно да се чете? Какво значи това? Заслужава ли си? Отговор на този въпрос дава великанът на писаното слово Умберо Еко с текста си, публикуван в малкото печатно издание "Вълнението да притежаваш книга", предназначено за всички зрелостници в град Милано.

Истина е, че когато не се случва нищо, ние просто казваме, че времето е спряло, а когато часовете и дните ни минават вълнуващо и интересно, заявяваме, че времето просто лети. Но това се случва само когато сме "отвътре" в скуката или вълнението.


Опитайте си да си спомните за някой скучен ден или седмица, които сте преживели. Спомените ви са много бледи, нали? Тези дни или часове са толкова безлични, че оставят в паметта само едно малко пространство.

Има хора, чиито дни са се редували монотонно и без промяна, и когато, стигайки до края на дните си, са обръщали поглед назад, сигурно им се е струвало, че просто не са били на този свят. Всичко е преминало светкавично бързо.

Спомнете си обаче за ден или седмица, когато са ви се случвали невероятни неща. Едно след друго, все по-вълнуващи (независимо дали са били радостни или неприятни) - от дистанцията на времето вие си спомняте за тях с дни и с часове и имате впечатлението, че сте живели много.

Аз вярвам, че това е една от причините, поради която хората винаги с удоволствие възкресяват миналото - било чрез разказите на старите край огнището, било чрез написаното в книгите.

Някой, който наред с личните си спомени има спомен за деня, когато е бил убит Юлия Цезар или когато се е разиграла битката при Ватерло, той със сигурност си спомня повече неща от някой, който не знае нищо за това, което се е случвало на другите. Между спомените си аз имам и много вълнуващи събития, които са се случвали не на мене, а на баща ми, на майка ми или на баба ми - събития, които те са ми разказали (Боже мой, често и по няколко пъти!) и така те са станали част от личните ми спомени. Колкото повече си спомням, толкова по-дълго живея.

Мисля, че това е една от добрите причини да се четат книги, независимо от всички останали - било те възпитателни или естетически причини. Естествено, ако се чете по задължение, това неминуемо е скучно. Но чете ли се със страст, нещата стоят съвсем другояче.

Веднъж големият издател Валентино Бомпияни каза: "Човек, който чете, струва за двама." Тази фраза може да се обясни с факта, че който чете е по-образован и благодарение на това постига по-големи успехи в живота. Но от своя страна животът е доказал, че нерядко успехи постига и някой, който не струва и половин човек, защото никога нищо не е прочел.

Не, не трябва да се чете заради успеха, а за да се живее по-дълго.

В детските си години, както и всички хора, преживявах невероятни неща. Преживял съм бомбардировки и уверявам ви, че и спомените за безкрайните нощи, прекарани в скривалището, докато над главите падат бомби, а децата все пак си играят, представляват вълнуващ момент от живота ми. Фактът, че имах дълго и богато детство, се дължи на това, че то беше пълно със спомени, които понякога крадях от другите: откраднах ги от Сандокан и от всички, обикаляли малайските морета, от ДАртанян в дуела му с барон Де Уинтър, от Човека с маската, от Винету...

Да, защото частта от живота, която се извоюва с четене, не прави разлика между великите литературни творби и забавната литература. Част от живота ми са и стълбите в Одеса от "Крайцера Потъомкин", и преследването на дилижансите в най-обикновените уестърни. Част от живота ми са и много други неща - разказите за динозаврите например или начинът, по който мадам Кюри е открила радиума, някои хилядолетни въпроси за света, живота, смъртта...

И послушайте ме, не позволявайте хората да ви изнудват, като ви карат да четете само важни и сериозни книги. Нося в себе си силни и чудесни спомени за някои може би глуповатички книги, но книги, които са ме захранвали с вълнение в дългите следобедни часове.

Благодаря от цялото си сърце на всички, които, пишейки за мене, са ме дарили с толкова дълъг живот, че просто не мога да си сетя за всичко наведнъж, а трябва да си го спомням на парче. Затова се надявам, че ще живея дълго, за да мога да си спомням всичко, което са ми разказвали.

Може би, когато човек е млад, си мисли, че не си заслужава да се живее дълго, но уверявам ви, че с течение на годините (дори след тридесетте и четиридесетте) въпросът за това да се живее по-дълго не е нещо, което би трябвало да се отхвърля. Затова, повярвайте ми, четенето е удачна застраховка не за старостта, а за зрелостта, която вече е пред прага.

И не забравяйте, ако всяко телевизионно предаване прилича на онова от миналата седмица, всяка книга, дори и най-глупавата, е различна от онази, другата.

Ключови думи към статията: