Началото и краят на романа

Милорад Павич е литературовед - специалист по барок и символизъм; преводач на Пушкин и Байрон. Като професор изнася лекции в Нова Сорбона в Париж, във Виена, Нови Сад, Равенсбург, Фрайбург, Белград. Член е на Сръбската академия на науките и изкуствата и един от най-големите съвременни сръбски писатели. Книгите му предизвикват истинска сензация в света и се превеждат на десетки езици в големи тиражи. На българските читатели е известен с творбите си "Хазарски речник", "Последна любов в Цариград", "Стъкленият охлюв". От специалисти от Европа, САЩ и Бразилия е номиниран за Нобелова премия за литература. Живее и твори в Белград.

----------------------


Борхес желаел да види лицата на първите си читатели. Моето любопитство е от друго естество. Но дали всички сме изправени пред предизвикателството да видим лицата на последните си сто читатели или да бъдем по-малко патетични - лицата на последните читатели на романа ни?

Отдавна се питам къде е началото и краят на романа. Вълнува ме въпросът до каква степен началото и краят на един роман и началото и краят на неговото четене са обусловени от пола на четящия и начина, по който той се чете?

Отговори на тези въпроси търсих и откривах в процеса на писане на книгите си, които са техен своеобразен отговор. Отдавна разбрах, че изкуството се дели на реверсивно и неверсивно. Има изкуство, което дава възможност към творбата да се пристъпи от различен ъгъл или дори тя да се обиколи и разгледа от много страни според собственото желание, като например архитектурата, скулптурата или живописта, които са реверсивни. Има и друг вид изкуство - нереверсивно, като например музиката или литературата. Те наподобяват еднопосочни улици, по които движението става от началото до края, от раждането до смъртта. Аз отдавна да желая да превърна литературата, която е нереверсивно, в реверсивно изкуство. Затова моите романи нямат начало и край в класическия смисъл на думата.

"Хазарски речник" (преведен на бълг. ез.) има структурата на речник: той е роман-лексикон със 100.000 думи и в зависимост от азбуката на различните езици романът завършва по различен начин. Оригиналната (сръбска) версия на "Хазарски речник", отпечатана на кирилица, завършва с един латински цитат: "...sed venit ut illa impleam et confirmem, Mattheus". Краят на моя роман в гръцки превод гласи: "Веднага забелязах, че в мен има не един, а три страха." Еврейската, испанската, английската и датската версия на "Хазарски речник" завършват по следния начин: "И след това при завръщането на читателя се случваше обратното и Тибон поправяше превода въз основа на впечатленията, получени при четене в движение". Сръбският вариант, печатан на латиница, шведската, холандската, чешката и германската версия завършват с изречението: "Този поглед изписа Коеновото име във въздуха, запали фитила и освети пътя й до дома." Краят на унгарската версия на "Хазарски речник" гласи: "Той просто искаше да спре вниманието ти върху това какъв е нравът ти". Последното изречение на каталонската и италианската версия е: "Наистина, хазарската стомна служи до днес, макар че отдавна вече я няма." Японският вариант на изданието завършва по следния начин: "Момичето беше родило бърза дъщеря - смъртта си; красотата му в тази смърт се беше разделила на суроватка и пресечено мляко, а на дъното се виждаше уста, която стискаше корен тръстика."

Вторият ми роман "Предел, рисуван с чай" (който може да се сравни с кръстословица), ако се чете вертикално изнася на първи план портретите на главните герои на книгата. Ако същите глави се четат хоризонтално (по "класически начин") то в първи план изпъкват завръзката и развръзката на книгата. Да погледнем и тук началото и края на романа. Романът завършва по един начин, ако в ръцете си го държи читателка, и по друг, ако е в ръцете на мъж. Естествено началото и краят на романа се различават и в зависимост от това дали той се чете хоризонтално или вертикално. Ако се чете хоризонтално "Предел, рисуван с чай" започва с изречението: "Нито една залепена плесница не трябва да се бъде отнесена в гроба", а завършва с думите: "Читателят не е толкова глупав, че да не се сети какво се е случило сега на Атанас Свилар, който някога се е наричал Разин." Четена вертикално, книгата започва така: "Подготвяйки този помен за нашия приятел, съученик и благотворител, арх. Атанасий Фьодорович Разин, респективно Атанасий Свилар, който някога рисуваше с език името си по гърбовете на най-хубавите жени на едно поколение и чиято нощ имаше десет дни, редакцията имаше предвид факта, че никога няма да се узнае истината за живота и дейността му." Вертикално краят на романа гласи: "Аз изтичах до църквата."

Наред с романа-речник и с романа-кръстословица аз се опитах да намеря още едно решение за романа, за да го отнеса към реверсивното изкуство. В резултат на това се появи "Вътрешната страна на вятъра" - роман-клепсидра. Той има две заглавни страници и най-хубаво е да се чете един път и половина, както отбеляза веднъж един мой покоен приятел, световноизвестният археолог Драгослав Срейович. Завършекът е в средата, там, където се срещат главната героиня и главният герой на този древногръцки митически разказ - Хера и Леандър. Ако започнете да четете от страната на Леандър, началото гласи: "Всяко бъдеще си има едно голямо предимство: никога не изглежда така, както си го представяш". Ако започнете да четете романа от страната на Хера, то началото е съвсем различно: "В първата част на живота си жената ражда, във втората убива и погребва себе си или околните си... " Краят на същия роман от страната на Леандър ще гласи: "Беше дванадесет и пет, когато кулите със страшна експлозия отлетяха във въздуха, разнасяйки огън, в който изчезна тялото на Леандър". Ако започнете да четете "Вътрешната страна на вятъра" от страната на Хера, ще получите следния край на романа: "Според твърденията на обезумелия поручик едва на третия ден вечерта Херината глава изкрещяла със страшен, дълбок, почти мъжки глас".

Четвъртият ми роман "Последна любов в Цариград" (преведен е на бълг. ез.) всъщност е роман-таро, съставен от 22 глави, отговарящи на картите на Major Arcana. Както е известно, с помощта на таро може да се предскаже бъдещето, а романът "Последна любов в Цариград" може да се чете с различни ключове, както и самите карти. С други думи, този роман е упътване за гадаене и може да се "ползва" по няколко различни начини. Книгата предсказва не съдбата на героите, а съдбата на читателя и той може сам да си я потърси. Романът се чете с карти таро или без тях. При гадаене може да се разкрие значението на картите в главите на романа (те носят наименованията и номерата на отделните карти) или смисъла на главите на романа чрез значението на картите. Читателят може да гадае и според упътванията за таро, дадени в съдържанието, като при това най-напред хвърля картите на масата, а след туй чете главите по реда, по който са хвърлени картите.

От казаното по-горе става ясно, че описаните романи имат не един, а няколко отдалечени един от друг изхода. Така за мене полека започва да изчезва разликата между една къща и една книга и това вероятно е най-хубавото, което мога да кажа с този текст.

Дали краят на романа е пред нас, или е вече зад нас - питат привържениците на мисълта, че живеем в постисторическо време. Дали сме във времето на постромана? Дали вече сме стигнали целта, без да забележим и всички заедно тичаме едно вече завършено надбягване, запитват се те? Мисля, че не е така. Освен, ако не ни сполети някакъв ядрен катаклизъм с космически размери. По-скоро бих казал, че сме при края на един начин на четене. В криза е нашият начин на четене, а не самият роман. Романът е еднопосочна улица в криза. Но кризата засяга и още нещо. Това е графическото оформление на романа. С една дума, кризата е в книгата. Компютърната литература ни учи, че романът може да се държи така, както се държи нашата мисъл, разгръщайки се във всички посоки. И да бъде интерактивен.

Аз се опитам да променя начина на четене на романа, като се стремя да направя ролята и отговорността на читателите в създаването на творбата по-значима (да не забравяме, че в света има много повече талантливи читатели, отколкото талантливи писатели и талантливи литературни критици). Опитвам се да прехвърля върху тях решението за избора на завръзката и развръзката на романа, за това къде ще започне и къде ще завърши четенето, а дори и решението за съдбата на главните герои. Но за да се промени начинът на четене, необходимо е да се промени и начинът на писане. Затова тези редове не бива да се схващат само като разговор за формата на романа. Това е едновременно и разговор за неговото съдържание. Всъщност съдържанието на който и да било роман вече дълго време е подлагано на един безскрупулен, вечно повтарящ се модел. Мисля, че краят на това вече е дошъл. Всеки роман трябва да избира собствения си облик, всеки разказ трябва да търси и открие съответстващата му форма. На това ни учи компютърът. Но ако не обичате компютри, погледнете на какво ни учи архитектурата.

Архитектурата променя начина на живот. И литературната творба, ако е приемем като една къща, може да променя начина на живот. А и романът е своеобразна къща. Поне за известно време.

превод:Ася Тихинова

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK