Изберете българското кино

Напрежение стяга патриотично настроения зрител около появата на всеки български филм на екран. Дали няма да е нещо философстващо и безкрайно далеч от вълненията му? Или пък обратното - твърде злободневно и грубо представяне на мутрафонската действителност? Все пак след "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова духовете се поуспокоиха - видя се, че може да има нормален български филм, който да се гледа от различни възрасти и съсловия, и да няма простотии, нито пък засукани измишльотини. "Опашката на дявола" на Димитър Петков (да не се бърка с "Огледалото на дявола" на Николай Волев, който предстои да излезе) продължава тази линия на "нормалността", която добре балансира между гледаемост и одухотвореност - във филма може да се огледат душевните и социално-битовите дилеми на трийсетинагодишните. Любовен триъгълник (Самуел Финци, Стефка Янорова и Ани Пападопулу), духовна приемственост от селската ни традиция, новобогаташи изнудвачи (шаржирано изиграни от Мариус Куркински и Крикор Азарян) - а над всичко мощна пречистваща музика. "Опашката на дявола" е достоен плавно-романтичен разказ за криволиците на вътрешните ни терзания в търсене на хармония.

"Любимците на Америка" е за хитрините, коварствата, фалша и недоразуменията, кога весели, кога злополучни, около правенето на кино и живота на звездите. И като такъв е изпълнен със звезди: Джулия Робъртс и Катрин Зита-Джоунс, Джон Кюсак и Били Кристъл. Забавно е да гледаш надцакването на две красавици - едната глезена и себична филмова жена вамп, а другата простодушна и искрена малка сестричка, всеотдайна към глезлата, но влюбена в съпруга й. На Джулия Робъртс се пада по-симпатичното изпълнение - хем бивша дебелана и повлекана, хем с чисто сърце. Е, малко трудно ни убеждава в началото, че е незабележима и невзрачна на фона на сестра си. Цялата филмова индустрия е подложена на безобидна ирония - с дребнавостите, жаждата за клюки, егоизма и злоупотребата с всякакви лечения и мании.

"Хималая - детството на един вожд" на документалиста Ерик Вали предизвиква с номинацията си за Оскар за чуждоезичен филм миналата година. Какво ли е привлякло американците в това забравено от бога тибетско селце с неговите първични жители и могъща природа? Другостта, разбира се. Онзи позабравен ритъм на легендите, величественост на визията, омайващо отвъден пейзаж, герои и отношения извън времето. Коректив на холивудската суета и масовото кино.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK