Фонотека

Bob Marley

Natty Dread

(original recording remastered)


Island Universal, 2001

реге

За Natty Dread спокойно може да се каже че е ултимативният реге-албум на всички времена. Това е първият албум на Боб Марли без бившите членове на Wailers Питър Тош и Бъни Уейлър. Това е и дебют за легендарните беквокали I-Threes (ключващи и Рита Марли). С този албум Боб Марли се превръща в икона за всички отхвърлени, унижени и онеправдани, поемайки ролята, която имаше Боб Дилън през 60-те. Тук са легендарните No Woman No Cry, Them Belly Full (But We Hungry), Rebel Music (3 O'Clock Roadblock) и Revolution. Времето за този ремастеринг отдавна беше назряло, и ето че през тази и следващата година Island ще ремастерира практически всички негови, издадени от лейбъла албуми, като към всеки добави неиздадени в първоначалните версии парчета. В конкретния случай това е Am-A-Do записано по време на Natty Dread-сешъните, но влязло в посмъртно издадения Talkin' Blues. Музиката на Боб Марли звучи все по-често и е трудно да повярваме, че от 20 години той не е сред нас, посланията му обаче остават в сърцата ни и както самият Неста би казал: Who feels it knows it - а ние му вярваме.

Rachelle Ferrell

Individuality (Can I Be Me?)

Capitol, 2000

джаз/соул

Родена във Филаделфия, Рейчъл Ферел започва кариерата си още на шестгодишна възраст и навършвайки 15, вече има няколко концерта като пианист и вокалист. На 18 е приета да следва композиция в престижния Berklee College of Music в Бостън, където състуденти са й Бранфърд Марсалис, Кевин Юбенкс, Донълд Харисън и Джеф Уотс. Завършвайки, тя вече преподава музика за New Jersey State Council on the Arts заедно с Дизи Гилеспи. След такова бляскаво начало буди учудване фактът, че тя все още е слабо известна на широката публика. При това Ферел притежава впечатляващ глас от 6+ октави, с какъвто могат да се гордеят буквално единици в цялата история на джаза. Проблемът обаче не е в нейната дарба, а по скоро в джунглата, наречена развлекателен бизнес. Първия си албум First Instrument Рейчъл издава в Япония през 90-а и трябва да минат 5 години, за да бъде издаден и в Щатите от Blue Note. Това става благодарение на, може би, най-абсурдния договор в звукозаписния бизнес, сключен едновременно с два лейбъла - Blue Note, за по-"традиционни" джаз-проекти, и Capitol - за R&B- ориентирани албуми. Резултатът от тази еквилибристика е поредното доказателство, че няма как да седнем на два стола едновременно и певицата не издава нищо в продължение на 8 години. Заглавието на последния й албум - Individuality (Can I Be Me?), сякаш крие в себе си онази раздвоеност, причинила й толкова главоболия. Продуцент е Джордж Дюк и това в голяма степен обяснява стиловите предизвикателства скрити в албума. В него има твърде много соул, за да бъде наречен джаз и твърде много джаз, за да е само соул. Всичко това е придружено от една невероятна техника на изпълнение (чуйте последното парче I Can Explain, в което във фразата You've got some else певицата задържа на една нота в продължение на 14 секунди!!!). Без съмнение едва ли има студио, способно да отрази това природно чудо наречено Рейчъл Ферел и не случайно последните години тя се отдава предимно на концертна дейност. Едновременно с това природната дарба на певицата се превръща в основния й проблем, защото в стремежа си да бъде уникална, единствена и неповторима, тя сякаш забравя, че понякога е достатъчно просто да изпееш това, което чувстваш, така както го чувстваш. Публиката от своя страна би отговорила на искреността с любов (изразена в по-големи продажби, разбира се). Individuality е един технически перфектен албум, достоен за всеки учебник по пеене и едновременно с това емоционално неубедителен и предизвикващ раздвоение. Е, изпълнени с надежда, да пожелаем на Рейчъл все пак да открие себе си в следващата продукция.

Scooter

We bring the noise

Sheffield Tunes, 2001

техно

Заглавието на албума отразява абсолютно точно съдържанието му - хамбургското трио Scooter наистина вдига шум до небесата, напук на всички ежегодно предизвестяващи смъртта на техното. Албумът се открива от едно бавно и мистично келтско парче, наречено незнайно защо с арабското Habibi halua, следвано от Posse (I need you on the floor) - една истинска декларация на мисията на тази група, и ако погледнем в уебсайта им, ще разберем, че: "…вие сте ни нужни там, където е купонът и за да бъдем по-точни, на денс-подиума". Заглавията на парчетата са безкомпромисни: So what'cha want, Burn the house, I shot the DJ или Devil drums. Думите са излишни, отцепваме гето-бластера на мах, крясъците на комшиите се смесват с крясъците на тълпата записани в едноименното парче We bring the noise, купонът тече и вече нищо не може да ни спре да разбъркаме мозъците си на айрян!

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK