“Оксижен” - история трезва и тъжна като мразовит ден

"Оксижен" е новият спектакъл на Касиел Ноа Ашер (Деса Красова) в камерната зала на Народния театър, създаден по текстове на Филип Солерс, Фернандо Песоа и Пол Клодел и реализиран със съдействието на агенция "Прима".

Името "Оксижен" е двузначно, обясни Ашер. То съдържа две думи - едната дава живот, а другата убива. Oxigen е кислород в превод от английски, а оксиженът като оръдие разсича материята със студ.

Скелет на представлението е "Размяна" от Пол Клодел, която е една много трудна пиеса, продължава Ашер. Разказва се за двама мъже и две жени. Размяната е всъщност размяна на партньорите. Накрая всички умират, както обича да завършва творбите си Клодел.


Името на Касиел Ноа Ашер обикновено се свързва със скандала и провокацията. За първата й постановка "Амок" се изписаха стотици гневни редове, които порицаха опита й да покаже света оголен в буквалния смисъл на думата - като голота. Новата постановка на младата режисьорка се очакваше с нездраво любопитство, но на сцената на Народния театър никой не излезе гол. Спектакълът обаче бе удавен в еротика - смразяваща, отчаяна, грозна и красива. Жени с жартиери, в много тюл и пайети рецитираха мелодраматични текстове за липсата на душа в любовта и на любов в душата. Самата любов е лаконично синтезирана в репликата "мразя те - обичам те" и определена като "история трезва и тъжна като мразовит ден". Отдаването е ключов образ в пиесата на Ашер, внушен с чифт женски крака, които се разтварят в почти всяка сцена. Без сюжет, без характери, в еклектични, задъхани етюди на сцената се разсъждава и фантазира. Тежкият текст се сипе като бълнуване от устата на актьорите Христо Петков, Диана Добрева, Десислава Звънчарова, Красимира Кузманова, Филип Аврамов.

"Главата ми се върти, не зная кой съм…" е ключовият монолог, изпълнен от Деса Красова с кървава агнешка главичка в ръка. Необоснованият драматизъм, късовете месо, размаханите ножове и сърцераздирателните крясъци могат да бъдат разбрани само от публика, която познава предисторията на болното градско съзнание.

Финалът е молитва за спасение и извисяване, изпълнена от Маргарита Дупаринова. Той се явява като видео-прожекция, сякаш не е част от битието на героите, а някакъв сън извън реалността на пиесата, в която властва само подмяната.

"Спектакълът е претенциозен", каза самата Касиел. Това е търсен ефект, който може да бъде разбран, но и отхвърлен. В гласа на болезнената и неуравновесена рефлексия могат да се открият истини и за най-рационалните умове, стига да се направи усилие и да се навлезе в апокалиптичния ритъм на режисьора.

Следващият проект на Деса Красова е свързан с филмирането на пиесата. Снимките се планират за лятото на остров Мавриций.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK