Мариус Куркински - движение в театъра

В сряда вечер на сцената на Народния театър "Иван Вазов" Мариус Куркински ще получи статуетка "Икар" на Съюза на артистите за авторските си спектакли.

Той е умен, интуитивен, любопитен, съвременен, талантлив. Актьор и режисьор, с когото се съобразяват, след като разбърка пейзажа на българския театър през последните десет години. Нарекоха работите му "нова вълна", "авангард", "експеримент"… Той просто отказа да се съобразява с клишетата и определенията. Прави само това, което му е интересно. Забавлява се. Готов е да се впусне в авантюра всеки път щом открие съмишленици. И не иска да замени естетическото приключение с бутафорията на реалния живот.

Мариус Куркински е 33-годишен, роден в Нови пазар, учил във Варна. Още с дебюта си на професионална сцена през 1991 г. в ролята на Ромео от "Ромео и Жулиета" на Шекспир показва усет към съвременната нагласа на зрителите. И нарушава установените закони на театралното представление. Хвърля се да препрочита класически текстове, да ги миксира, колажира, интерпретира така, както той ги разбира. Публиката започва да му вярва най-вече след моноспектакъла "Дамата с кученцето", направен през 1995 г. През 1996 г. излиза и филмът на Куркински "Дневникът на един луд".


За някои кариерата на Мариус Куркински прилича на холивудски сценарий. Сега всяко негово представление се гледа под лупа. Коментират. Дискутират. Приемат или отхвърлят, но се вълнуват от спектаклите. Мариус Куркински с усмивка наблюдава цялата светско-театрална суматоха около себе си и работи .

"Моноспектаклите - за мене това е просто една идея, която ти имаш и събираш в седем часа еди колко си хора, за да я споделиш", казва актьорът. Обединяващ знак за моноспектаклите на Мариус е атмосферата на притчата, актьорът-режисьор работи за свързването, за религията на духовното, почти ритуално излъчване на представленията. Свещите, музиката на "Дед кен денс", гласът на Лиза Жерард - тези характерни, повтарящи се елементи от сцената, трайно установени и в по-ранни проекти на Мариус, не са случайни. В тях се долавя намерението - срещата между актьора и другите да бъде от първо лице, без граници, интимна.

През миналата година Мариус направи впечатляващия моноспектакъл "Сънят" от Джулиан Барнс по текстове от книгата "История на света в 10 дни". В него той продължава линията на интимното себеразтваряне. Мариус Куркински винаги се стреми спектаклите или ролите му да не си приличат и е любопитен към абсурда. Според него най-важното нещо в театъра са движението и…вярата.

.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK