Рашко Младенов: Направих справедлива реформа в театъра

На 7 април Сатиричният театър ще отбележи 45 години от създаването си с тържествен концерт и с премиерата на "Ох" от Петър Маринков в постановка на Бойко Богданов. От 1997 г. директор на театъра е Рашко Младенов. Той е роден е през 1947 г. в София. Завършва музикално училище с пиано. По собствените му думи попаднал във ВИТИЗ случайно, но се заразил с бацила на театъра завинаги. Работи по разпределение 3 години в Русенския театър. След това е поканен в театър "София", където остава 15 години. По-късно по нареждане на Министерството на културата създава малък общински театър - "Ателие 313", който се специализира в театър за мюзикъл. Отказва се от ръководството му, тъй като смята, че българският театър няма традиции в тази област. Работи в Театър зад канала, след което заминава за Мексико, където преподава пиано. След като се връща, е актьор в Младежкия театър година и половина преди да стане директор.

------------------------------------------

Как е изглеждала "Сатирата" при своето създаване преди 45 години?


- Началото му е поставено на 7 април 1957 г., когато новосъздадената трупа излиза на сцена с премиерата на "Баня" от Владимир Маяковски. Това е единственият в България театър с точна жанрова формулировка. При създаването мотото му било "да бичува недъзите на обществото". Този театър имаше много голям шанс, защото беше организиран от няколко души, които остават класици на българското театрално творчество - Стефан Сърчаджиев, Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов... Голям шанс беше и младото поколение, което израсна в "Сатирата". В продължение на 15-20 години от 1965 г. насам театърът беше в изключителен подем. Тук се поставят спектакли с много широка идейно-художествена амплитуда на автори: Шекспир, Молиер, Гоци и Голдони, Мюсе, Гогол, Чехов, Брехт, Фриш, Дюренмат, Дарио Фо, Мрожек, Арабал; класически и съвременни български автори - Доброплодни, Вазов, Ст. Л. Костов, Валери Петров, Радичков, Стратиев, Радоев. До момента Сатиричният театър има 180 премиери и турнета из цяла Европа, в САЩ и Колумбия.

Как се промени театърът през последните години?

- Всичко се обърна наопаки в новото време, като не го казвам с отрицателен знак. Театърът започна да живее по други условия. Някои промени бяха непонятни за актьори и театрали и първи, който се сблъска с това, беше Пламен Марков като директор. Той назначи една нова, много сериозна режисьорска колегия. Започнаха да се правят интересни спектакли. Театърът обаче не изневери на жанра си и остана място, където хората отиват да се посмеят.

Смятате ли, че реформите погубват театъра, както продължават да твърдят някои театрали?

- Противник съм на всички приказки, че реформите погубват театъра. Някои дори говорят за съзнателно погубване на българския театър. Реформите са задължителна мярка и са необходими във всички сфери и не могат да минат без сътресения, грешки, социално недоволство.

А какво постигна реформата, която направихте в Сатиричния театър?

- Направих доста драстична промяна в организацията на работа, като мисля, че е най-сериозното ми завоевание е, че артистите излязоха на свободна практика и сега получават пари за свършена работа. Така тези, които не играеха, си отидоха. Според мен така е по-справедливо. За пет години, откакто съм директор, изучих принципите, по които съществува един механизъм като театъра, и след много изчисления, стигнах до решението, че този театър трябва да работи на тази система. Заварих "Сатирата" с многобройна, тежка трупа, в която не всички играеха. В най-добрите си години персоналът е бил около 240 души щат - творчески, обслужващ, администрация. От 1 октомври 2000 г. работи с 48 души щат и около 25 души артистична трупа, която вече не е на щат. Преди всички получаваха равни, малки суми, а сега работещите актьори получават два и три пъти повече. Тази система позволява привличането на млади актьори и на гастрольори. Това променя и художествената същност на театъра.

Как беше прието това ваше решение?

- Скандалът беше грандиозен. Получих подкрепата на Министерството на културата за реформата. Съзнателно направих предложението изненадващо, защото преди това опитите ми да освободя някои неработещи актьори се оказаха неуспешни.

Всичките ми конфликти с актьорския състав са на базата на тяхната неинформираност, защото те се интересуват само от заетостта и заплатата си и не могат да видят нещата глобално. Като пристъпвам към някакви крайни решения, те са предварително обмислени.

Реформата беше ли възприета от кабинета на Абрашев?

- Дочуха се приказки, че новото ръководство на министерството ще върне стария вариант с щата. Тогава събрах актьорите и ги попитах според тях заслужава ли си да се боря за запазване на статуквото или не. Изненадата ми беше огромна, когато те, мънкайки, ми казаха, че предпочитат да получават малко, но сигурни пари, защото тогава имат сигурни осигуровки и пенсия. Аз обаче не се съобразих с това. Новият екип на министерството ме подкрепи и, доколкото знам, има идея тази система да се приложи и другаде. Сега в статута на репертоарния театър вече няма изискване за задължителен щат и по решение на директора актьорите могат да бъдат на щат или на свободна практика. Считам това за свое огромно завоевание.

Какви са взаимоотношенията ви с Министерството на културата?

- Нямам никакви връзки с Министерството на културата. Липсва диалог. От мен се изискват само огромно количество отчетни документи за това как си харча парите.

Какви са идеите ви за бъдещото финансиране на театъра?

- Копродукциите са един от начините за производство на театър. По начина, по който го правим, от това печелят два театъра. В своите разновидности копродукциите са възможни като основа за една по-глобална реформа на българския театър. При една добра национална организация на театрите всичко, което се произвежда в Сливен, Бургас и Пловдив например, може да отиде в Ямбол - т. е. този театър може да се превърне в приемаща сцена, без да има свой репертоар, свой щат и така ще показва много по-добра продукция. Това може да се случи с 10-15 театъра в България.

Смятате ли, че актьор или режисьор може да бъде добър мениджър на театър?

- Идеята да се разделят тази функция на двама души - административен и художествен директор, както е в Народния театър, е добра, но не е приложима навсякъде. У нас хората, които се занимават с управление на театър, са малко. Проблемът е, че все още няма учебно заведение, което подготвя мениджъри на театри. Дори и да има такива специалности някъде, много ми е интересно кой преподава. Това е много трудна професия, която сега се учи от нас в крачка. Разговарял съм с чуждестранни колеги като Иржи Менцел, но трудно може да се пренасят модели отвън, условията са различни. Там държавата не закриля културата, а намира механизмите, с които театрите сами да се поддържат.

Как си обяснявате, че напоследък няма добри български комедии?

- Острата сатира на Станислав Стратиев, който е един от най-големите ни комедиографи, беше изключителна, а пиесите му винаги ставаха хитове. След 10 ноември обаче българската комедиография е длъжник на българския театър. Това е феномен, който мога да си обясня само с факта, че в онези години нашите писатели в сатирата изказваха това, което беше забранено. Сега, когато няма ограничения, като че ли авторите загубиха интерес към сатирата и комедията. Получавам купища пиеси и почти нищо не става за работа.

Как виждате реализацията на младите актьори у нас?

- Бедата е, че в момента в София има около 300 безработни актьори. Те не искат да отидат в провинцията дори на щат. В същото време НАТФИЗ продължава да бълва млади актьори. Когато завършват, те се хващат с какво ли не, но не отиват в провинцията. Това е проблем, който трябва да се реши от министерството.

Какво ново ще предложи репертоарът на театъра?

- Бъдещите ни планове са сериозно свързани с българската драматургия. В момента се играе една пиеса на Милена Фучеджиева, подготвяме спектакъл на Петър Маринков, ще поставим и първата пиеса на Юри Дачев. Предстои премиерата на моя моноспектакъл "Контра Азът". Едно от най-интересните събития ще бъде посещението на Андрей Жолда.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK