Игнат Солженицин: Политиката е грубо занятие

Световноизвестният пианист и диригент Игнат Солженицин, син на писателя дисидент и нобелов лауреат Александър Солженицин, дойде в София по покана на музикалния директор на Нов симфоничен оркестър Росен Миланов. На 5 април изнесе концерт в зала "България". В програмата бяха включени Токата и фуга в ре минор от Бах, оркестрация на Леополд Стоковски, Концерт за пиано и оркестър №11 от Моцарт и "Пролетно тайнство" от Стравински.

Тридесетгодишният пианист е гражданин на света от 1974. Първо живее в Швейцария, след като фамилията му е изгонена от Съветския съюз. По-късно се премества в САЩ, където Игнат започва да се занимава с музика. Работи с най-големите световни симфонични оркестри. В момента е главен диригент на Филаделфийския камерен оркестър. Женен е за американка и има 10 месечен син - Димитрий. Съпругата му и бебето го придружаваха в София.


-------------------------------------

Какво знаете за България?

- Ние сме много близки народи. Разбираме езиците си. Изповядаме православието. Помогнахме ви да споделите комунизма с нас.

Тежко ли е бремето на фамилията Солженицин?

- Съвсем не ми е леко да съм син на Александър Солженицин. Това е висока отговорност и дълг да бъда на ниво. Много съм горд с баща си и с това, което той върши. Аз съм много близък с моите родители. Те живеят в Москва, аз - във Филаделфия, но винаги намирам време да се виждаме. Винаги сме били много сплотени. Опитът ми на изгнаник ми помогна да съм много близко свързан с проблемите на живота, а не само с игрите.

Имате ли намерение да се върнете да живеете в Русия?

- Не, защото вече имам собствено семейство. Съпругата ми е американка, синът ми е роден в САЩ. Ако работя в Русия, ще ми е трудно. Съзнавам, че в Америка всичко е бизнес и там се отделя много малко време за репетиции, но гарантирам, че американските оркестри са много по-добре подготвени от руските. Интересувам се от процесите, които текат в момента в Русия и другите източни страни, но мисля, че животът в тях е труден за обикновените хора.

Има ли нещо общо между политиката и музиката?

- Политиката е твърде грубо занятие. Тя е интересна за всеки човек, които се интересува за своя живот и за тоя на нацията си. Политиката е много тясно занятие и се свежда до ляво, дясно, черно, бяло. Музиката като всяко изкуство е изтънчена и на много по-високо ниво от политиката.

Кариерата ли е най-важното нещо в живота ви?

- Искам да живея с чиста съвест, да не правя неща, от които после да ме е срам. Естествено , че ме интересува как ще се развивам като музикант и затова полагам много усилия. Свиря почти по десет часа на ден.

- Писането съблазнява ли ви? Ще издадете ли книга?

Пиша непрекъснато писма. Водя си записки. Но не си помислям някога да публикувам нещо от това. Не съм роден за писател. Музиката е моето призвание.

На кого искате да благодарите за това, че станахте световноизвестен пианист?

- Аз съм и диригент. Благодарен съм на семейството си - на мама, на татко, на двамата си братя. Имах изключителни педагози. Но един от хората, от които най-много съм научил, е Мстислав Ростропович. Много съм близък с него.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK