“Всичко е лъжа на тоя свят”, констатира Ману Чао в албума си Clandestino

стил: латино, реге, денс

формат: МС

издател: КА Мюзик


Todo es mentira en este mundo - "всичко е лъжа на тоя свят", философски констатира Ману Чао в непретенциозния денсритъм на парчето си Luna Y Sol. След три дълги години, прекарани в творчески експерименти и пътешествия из Латинска Америка, бившият фронтмен на популярната френска етно-пънк банда от 80-те години Mano Negra се завърна триумфално в музикалния бизнес с първия си солоалбум Clandestino (1998 г.), който се разпространява у нас от "КА Мюзик". Вторият му диск Proxima estacion: Esperanza излезе миналата година.

Ману Чао е роден на 21 юни 1961 г. в Париж в семейството на галисиец и потомка на баските. Истинското му име е Оскар Трамор. В началото на 80-те години заедно с братовчед си Сантяго Касариего и няколко френски музиканти създава първата си рокбанда Joint de Culasse, по-късно преименувана в Hot Pants, с която се налага на френската алтернативна сцена. След внезапното разпадане на "горещите гащи" през 1985 г. Ману заедно с брат си Антонио, тромпетист, основава Mano Negra. Проектът, носещ името на първата латиноамериканска мафия, е отворен за различни културни и музикални влияния. Три години по-късно анархистите издават първия си албум Patchanka, който се радва на светкавичен комерсиален успех и те сключват договор с "Върджин" за ужас на френския ъндърграунд. През 1989 г. излиза най-успешният им албум със скандалното заглавие Puta's Fever. През 1991 г. "Черната ръка" се появява на концертите на Иги Поп като подгряваща група и обърква феновете си с пънкрок тавата King of the Bongo, по-късно записва в Япония лайвалбума Hell of Patchinko с участието на Чък Бери и The Clash. През 1992 г. Ману и компания решават да се трансформират в театрална трупа и заминават на турне в Южна Америка с актьори, клоуни и акробати. През 1994 г. излиза последният им албум Put Babylon, повлиян от многобройните експерименти на групата, но най-вече от латиномузиката. Година по-късно испаноговорящият музикант с френски паспорт се установява да живее в Мадрид и се опитва да осъществи проекта си за независима радиостанция Radio operator Bemba Sound System, който обаче не преживява разпадането на Mano Negra същата година. Накрая космополитът се установява в Барселона и оттам предприема пътешествие из страните на Централна и Южна Америка. Там търпеливо записва на репортерски диктофон всички песни, които чуе, самообявявайки се за "музикален журналист". Освен за музикалния колаж, който реализира с първия си самостоятелен проект Clandestino, авантюрите му го вдъхновяват и за пъстроцветната обложка на диска в духа на попарта и сюрреализма. В нея чаровният музикант е изографисан като велик мореплаватал, а индианците - като опашати демони с хищен поглед. Културата на латиноамериканския свят е представена като мозайка от символи, сред които испанската корона, слънцето и луната, Купидон и морска сирена, негър и кон. Гола мулатка, възседнала костюмиран бик, и стилизирана крава с плакат "Не сме луди" допълва пейзажа. Небрежно подпрян на олющена стена, с разгърдена риза и увиснал над окото червен пискюл, Ману Чао колоритно илюстрира подзаглавието на тавата Esperando la ultima ola (Очакващ последната вълна).

Албумът Clandestino, записан с новосформираната банда Bemba Radio, може да се дефинира като един неконвенционален политически манифест на световната имиграция. Болезненото разочарование от двойните стандарти на западната политическа система, което звучи в ироничните текстове на песните, е пакетирано в жизнерадостна музикална опаковка, а приятният баритон на Ману звучи още по-секси на фона на горещи латино ритми, сластно реге и мазен хаус. Лириката му е също толкова разнообразна - 12 от общо 16-те заглавия в тавата са на испански, две са на френски и по едно - на английски и португалски, "Сам съм с моята болка, това е моята съдба да бягам е моето предопределение да се надсмивам над закона, изгубен в сърцето на големия Вавилон, наричат ме нелегален, понеже нямам документи", припява бившият парижки маргинал в едноименното парче Clandestino. С типичния си черен хумор той имитира акцента на африканските имигранти в регето Bongo Bong, с горчивина се обяснява в не-любов на френската столица, "един красив град с ледено сърце", с Je Ne TAime Plus. На финала на Mamа Call стряскащо прозвучава "Говорит Москва! Работают все радиостанции Советского союза!", новинарска тв емисия на испански тече в програмното му парче Mentira. "Телевизията е една голяма машина за лъжи", категоричен е бунтарят, преодолял езиковата бариера с космополитната си музика.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK