Kultur Shock е същинско чудовище

След броени дни на българския музикален пазар ще излезе албума Fucc The INS на базираната в Сиатъл, САЩ, мултинационална формация Kultur Shock. В групата участват петима музиканти - двама босненци, японец и двама българи - Вал Кьосовски и Борислав Йочев. Уникалният им стил е възпламеняваща смес от балкански цигански пънк, уърлд мюзик, рок, фънк и т.н. Издател на албума е компанията Kool Arrow Records, създадена от бившия басист и основател на Faith No More - Били Гоулд, а лицензиант за България е лейбълът Wizard. Вал Кьосовски е познат у нас като китарист на популярната в началото на 90-те години рокгрупа "Орион". Емигрира в САЩ през 1991 г.

"Орион" ли е щастливото ти съзвездие в музиката?

- Където и да съм бил и независимо какво съм правил, група "Орион" винаги е била с мен, не само в музиката, а и като генерална концепция на моя живот. И сега всяка вечер, като се прибирам вкъщи, поглеждам към небето и видя ли съзвездието - ще имам добър ден, скрито ли е зад облаци - нещата не вървят. Ако искаш ми вярвай, но е така - видя ли "пеперудата" в небето, сякаш имам "пеперуди в стомаха".


На какво те научиха първите години в САЩ?

- Беше голяма мизерия. Не знаех езика, нямах работа, а преди да емигрираме, бяхме в апогея на "Орион", както се казва, отношението към нас беше като към "рокзвезди". Отиваш там обаче и си никой. Хващаш си китарката и започваш от начало - "от гаража" и експериментираш, докато намериш точната група.

Защо политически емигрант?

- С Борислав Йочев се надявахме, че първите свободни избори след 10 ноември ще донесат политическата промяна, която ще освободи хората от комунизма. Когато това не стана на първите избори, всичките ни илюзии отидоха по дяволите. Бяхме сигурни, че ако останем, сме свършени.

Какво прави Боби Йочев сега?

- Боби направи Kultur Shock, записа албума и както винаги, за съжаление не продължи до края на пътя. Напусна групата преди три седмици, ожени се и замина за Норвегия. Чуваме се от време на време, пишем си, но ми липсва много. С него преживяхме годините от мизерията до успеха, той ми е като роден брат. На негово място взехме един местен юнак - Крис Стромкуист, който дълго време е учил афро-кубински ритми в Бразилия. Страхотен барабанист - когато му кажем, дай сега Ганкиното, той не знае какво става, но щом засвирим в 7/8, веднага хваща ритъма.

Какво срещна по пътя от "Джудас Прийст" и "Пинк Флойд" до Kultur Shock?

Интересни неща и абсолютно всичко използвам в музиката си. В началото свирих с една блусгрупа, но не беше по мой вкус. След това направих два проекта. Първият се казваше VALium, но не успя, защото хората в Сиатъл обичат музика "на живо" и логично се разви в друг - For Sale. Тогава се запознах с китариста Марио Буткович. Записахме плоча, но не я издадохме. Идеите бяха мои, но липсваше дълбоката връзка помежду ни.

Преминаването през "гръндж" сцената беше голяма школа. В самото начало нямах и идея какво правя. Идвам от "лачения" саунд на Европа, а тия юнаци тук се дерат като магарета, дрезгави вокали, пеят извън интонация, китарите - колкото по-груб и по-гаражен саунд, толкова по-добре. Въобще внушението е друго. Мен обаче винаги ме е вълнувала музиката, в която се използват различни технологии. Вкусът ми към програмирането личи ясно в "Хайде, Яно" от албума Fucc the INS. Това е песента, с която се гордея най-много.

"Културен шок" в сърцето на алтернативния рок - равносилно на инфаркт? Шокиращ късмет, непреходност на балканските традиции или космополитност?

- И трите неща. По отношение на музиката, Сиатъл е много либерален град. В момента можеш да чуеш групи от всякакъв жанр (без хеви и хардкор), а денсмузиката става все по-популярна. Това ни помогна много, защото нашият стил е изключително енергичен - американци са ми казвали, че музиката ни е направо заразна. А и с такъв вокал като Джино… Той е най-невероятният, с който съм работил. Ученик на Брегович, Джино е взел основната му идея за балканската музика, но начинът по който я поднася, е уникален.

Като чуе човек Gigolo Americana, му става ясно всичко. Къде се открихте с Джино, Маса Кобаяши, Марио и останалите?

- Джино и Боби са в основата на групата, а в Kultur Shock ме поканиха, защото искаха да има по-отчетливо рокзвучене. Бившият басист Брат Хаузър, всепризнат авангарден джазмузикант, помогна много, а пък Джино започна да кани разни "тръбачи". Отива на някое шоу и като види някой готин тип, му казва: "Ей, я чуй това!" Нашите ладове ги привличат като магнит и те идват веднага. Така намерихме тромпетиста Джош Стюарт, саксофониста Амброс Нортнес, Ейми Денайо (алт саксофон) - тя е като "майка" за авангардната сцена, а начинът, по който свири, е запалителен. Джино откри също Маса и Марио. Чул отнякъде, че в Портланд живее някакъв гениален "кафана" китарист и му се обадил. Сега Kultur Shock се превърна в същинско "чудовище"…

В логото на Kultur Shock има червена петолъчка, огън, два чука, като от петлиците на механотехникум. Провокация?

- В голяма степен идеята дойде от "соцреализма". Боби създаде графичния дизайн на групата, това е неговата професия. В началото мислехме на обложката да има голяма снимка на Ленин, но една приятелка на Джино го попитала кой е този и той отговорил "Ленин!", а тя изумено отвърнала "Не, това не е Ленън!". Тогава разбрахме, че купонът ще изчезне и никой няма да разбере шегата. Цялата ни група е вид шега.

Другите банди на Kool Arrow Records също използват някакви петолъчки. Допълвате се по странен начин.

- Били Гоулд е анархист по душа. Цялата история на съвременния посткапитализъм го дразни до безбог. Той може би не прави никакви пари от лейбъла, а всичко е заради удоволствието да изкара на пазара продукцията на хора с интересна музика. Анархистичната му натура явно казва: "А бе, я им… на тези капиталисти!" Това е "червената нишка", която се промъква през мисленето и политиката на компанията му.

Fucc the INS, нещо неприлично ли означава?

- "Да им… на емиграционните служби!" Immigration & Naturalization Services (INS) е абсолютно девалвирана и те сами го потвърдиха. Три месеца след 11 септември издали входни визи на трима от "Ал Кайда". Ако са частна корпорация, те ще бъдат "ада в бизнеса". В същото време спират почтените хора, които искат да намерят по-добър живот, като се присъединят към една нация от емигранти. Това послание обаче се отнася не само за емиграционните служби на Щатите, а за всички, които пречат на свободното движение на хората, обръщението на култури и талант. В момента, светът принадлежи на големите корпорации и монополите, които явно са си направили сметките, но би трябвало същото да важи и за обикновения човек. Ако си талантлив и способен, иди го направи.

В албума ви има пънк, рокендрол, фънк, мастика, хоро и т.н. Светът, като че ли има потребност точно от тази музика - като шоу, послания и дори геополитика?

- Все повече са групите, които се опитват на различна етническа основа да сближат нациите и културите. Всеки от нас носи своята култура в кръвта си, но сме усвоили и другата. Да се опитваш да правиш само рокендрол в Сиатъл, е идиотско, да се опитваш да правиш оригинална "кафана" музика в щата Вашингтон би било глупаво, затова пресъздаваме това, което сме - група хора, с различно минало, различни култури, които се преплитат и всеки дава по нещо.

Много бих искал да ви видя в България. Ще стане ли?

- Да се надяваме. Ако намерим продуцентска къща, която да ни покани, ще изнесем концерти не само тук, но и в Сърбия, в Босна. Готови сме да тръгнем из балканските страни, тук ще разберат музиката ни. Знаем, че няма да направим големи пари тук, но това няма значение.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK