Фонотека

"Ревю"

10

"Прима/Вирджиния рекърдс", 2002


поп/рок

**

Кариерата на тази група започна, когато концертите все още се организираха от комсомола, а единствен продуцент и издател беше "Балкантон". От предишното съществуване на "Ревю" остана половин плоча и един албум, издаден на аудиокасети едва през 1995 г. Записите, включени в него, обаче бяха осъществени доста по-рано (в периода 1988-1989). Групата се разпадна преди 7 години след участие на един музикален фестивал в Северна Корея странна съдба за група, която в края на 80-те беше забранявана заради бунтарските си текстове. Все още мнозина от нас си спомнят с носталгия парчета като "Ала-бала", "Директор на водопад", "Чичо", но едва ли някой можеше да си представи, че "най-романтичната" част от историята на българския поп може да има продължение. Животът

обаче е по-странен от всякакви хрумки и ето, че на пазара вече се появи нов албум на легендарната формация. Настоящият състав на групата е Васил Гюров, Милена Славова и Михаил Пешев (екс-"Нова генерация"). Както беше и едно време, музиката и повечето текстове са на Васил Гюров. Има и нови (добре познати всъщност) лица - в "Терминатор" вокал е Нуфри от "Паникан Уайаскър", а в "Галера" Деси Тенекеджиева, китарите в три от парчетата са на Петър Янков. Първото парче "Закуска" сякаш прави магията възможна и наистина ни връща в онези времена малко наивното и леко мрачновато звучене, напомнящо The Cure, e придружено от един чудесен текст на Димитър Воев. Оттук нататък нещата се влошават и след нещо от сорта на пост-ню-уейв-нео-пънк, наречено "Африка", придружено при това с крайно нетипичен за някогашните "Ревю" тъпашки текст, всичко става неудържимо отегчително. Технически нещата също не са розови и албумът звучи по-скоро като демоверсия, лутала се из родните пощи поне 7-8 години, докато достигне слушателя си. Албумът не се препоръчва на верните фенове поради опасност от изпадане в депресия. За тези от вас, които все пак са решили да рискуват, една препоръка ако не притежавате старите записи на групата, по-добре потърсете тях, останалото едва ли има някакъв смисъл.

Minus 8

Minuit

Compost Records, 2002

денс/ лаундж

****

Има музика, която може да слушаме почти винаги. Без пауза. При това не защото може да служи за фон или като приспивно-медитативни мелодийка, не, просто понякога музиката може наистина да бъде елегантна, хармонично звучаща, едновременно спокойна и емоционална, просто перфектна и завършена. Minuit на Minus 8 диджей от Цюрих е точно такъв албум движещ се между даун-бийт, боса-нова мелодии, джаз-фикшън, соул и ню-бийтс, нито прекалено "мръснишки", нито снобски, пълен с неочаквани обрати в бийта и мелодичната линия, леко хаус, но много цветен, или с една дума, перфектният лаундж албум от висша класа. В родната Швейцария Minus 8 (име, зад което се крие Роберт Ян Майер) е наричан "Матерхорн" сред местните диджеи и сравнението е абсолютно заслужено. Това е албумът на 2002 за часовете между два полета (на въображението, разбира се!).

Yarkin Turk Ritm Grubu

Ten ' Tende

Kalan Music, 2001

джаз/етно фюжън - Турция

***

Това е необичайна продукция на един необичаен лейбъл, позволяващ си лукса да продуцира некомерсиална музика в страна, в която 90% от пазара е завладян от сълзливи мелодийки, евтини аранжименти и сърцеразбивателни текстове. Не става, разбира се, дума за България, макар и да си го помислихте. Става въпрос за Турция и един местен лейбъл, наречен Kalan, и неговото желание да представи на света, както те се изразяват, вечната музика на страната си. Перкусионният проект на Yarkin Turk Ritm Grubu, наречен Ten ' Tende, е втори поред на формацията, издаден от лейбъла. Сърцевината на албума е модерна импровизирана музика, изпълнена с традиционни турски инструменти, но без съмнение албумът е вдъхновен в по-голямата си част от суфитските музикални традиции. Един от най-застъпените инструменти (и типичен за суфитските "зикр" церемонии) е тъпанът и това прави албума много близък до българския слушател. Напоследък групата Yarkin спечели добра популярност на Стария континент благодарение на участия във фестивали в Берлин и в Париж на Fete de la Musique пред ентусиазирана публика от повече от 3000 човека. Ще трябва обаче да си затворим очите за някои прояви на безвкусица, като например темата от Take Five на Дейв Брубек в първото парче Kopru. Това може би е единствената по-сериозна слабост в този иначе доста добре продуциран и представителен за съвременната турска импровизирана музика албум.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK