Мариус Куркински представи нов спектакъл по Чехов

Една от горещите премиери на настоящия театрален сезон е постановката на пловдивския театър "Малки комедии" по Чехов с режисьор Мариус Куркински. Тя беше показана за първи път пред публиката на "Аполония 2002". Името на Куркински препълни залата на читалището в Созопол, като по-голямата част от хората бяха дошли с очакването, че известният актьор ще се появи в някоя от ролите в постановката. За разочарование на публиката обаче той не се качи на сцената, а всички роли бяха поверени на актьорите от пловдивския театър.

Куркински очевидно е особено чувствителен към Чехов, защото след "Дамата с кученцето" отново поставя негов текст като и този път е предпочел малките форми - разкази и едноактови пиеси.

"Чехов съществува. Той вече е част от този свят. Неговите произведения са докоснали, предупредили, утешили и спасили много човеци. Ние, хората на театъра, се обръщаме към Чехов, когато знаем, че имаме нужда от помощ, от нова светлина, от някой, който да ни пошепне спасителните думи, да успокои и укрепи душите ни" - с тези думи режисьорът мотивира решението си отново да посегне към руския класик.


Спектакълът е жанров и композиционен експеримент , който синтезира няколко творби на Чехов. Текстът е интерпретиран с респект към автора, който донякъде ощетява сценичната интерпретация.

Представлението започва с драматичния разказ "Врагове", в който двамата герои - Абогин (Алексей Кожухаров) и докторът (Петър Кауков) са преживели нещастие. Именно нещастието ги прави еднакво егоистични и жестоки и комуникацията между тях става невъзможна. Следва комедията "Мечка", определена от самия Чехов като "несериозен водевил". Тя разказва шеговито патетичната история на вдовица (Виктория Колева), която е твърдо решена да обича до гроб покойния си съпруг, но не успява да удържи на обещанието си, съблазнена от кредитора на семейството.

Фарсът "Сватба" е масовка, която разкрива абсурда на социалните предразсъдъците и на празното общуване в семейството. Сполучливата гласова и жестова динамика в играта на Светлана Илиева (Змеюкина) разсмива публиката и внася свежест в спектакъла.

В драмата "Гусев" зрителският интерес е подложен на изпитание от дългите разкази на морски истории и случки от моряшкия бит, в които публиката трудно открива универсални ценности или сюжетност, която да поддържа будно вниманието. Многословието и бъбривостта продължават и в изповедта на Василий Светловидов (Георги Василев) в последната част "Лебедова песен", в която героят изплаква на сцената спомените си на актьор.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK