Горан Брегович хвърля светлина в дебрите на балканската душа с “Приказки и песни за сватби и погребения”

Стил: балкански цигански фолклор

Формат: CD/MC

Издател: "Вирджиния рекърдс"


Популярният сърбохърватски музикант и композитор Горан Брегович за пореден път се опитва да хвърли светлина в тъмните дебри на балканската душа с новия си самостоятелен албум "Приказки и песни за сватби и погребения". Това е първият солов проект извън кариерата му на композитор на филмова музика, в която той дава воля на колоритното си творческо его, неконтролируем новаторски дух и космополитна визия. Албумът, който се разпространява у нас от "Вирджиния рекърдс", включва петнайсет авторски композиции на Брегович, аранжирани и продуцирани от самия него. Изпълненията на прочутия му "Оркестър за сватби и погребения" със смесен хор от балкански вокалисти, сред които българките Людмила Радкова, Даниела Радкова и Лидия Дакова, Арменския мъжки хор и певците солисти Шабан Байрямович, Васка Янковска, Здравко Чолич и Горан Демирович, са записани в Белград, Тбилиси и Истанбул и мастерирани от Майлс Шоуъл в лондонско студио Metropоlis. Сред солистите на оркестъра са талантливият кларнетист Ивица Пит, тромпетистите Бокан Станкович, Драган Целевски и Ненад Мамутович, баритон саксофонистите Александър Райкович, Горан Одович и Иван Йованович, цигуларите Весна Йованович и Мома Станоевич, виртуозът на тубата Деян Манигодич и експлозивният перкусионист Оги Радивоевич. Кристални чаши, кравешки рог и стенен часовник са сред нетрадиционните инструменти, които звучат в сватбено-погребалните "приказки и песни". Първото парче "Хох хоп хоп" поставя монументалното начало на балканджийска веселба, последвано от погребалната "Приказка 1" (grave disperato), в която стенен часовник отброява такта до печалния финал, когато скъсаната пружина го кара да замлъкне завинаги. Следва ромската поп балада Aven Ivenda, в която звучи свежият нешколуван глас на Янковска, а след нея грубиянският вокал на Байрямович мераклийски просъсква "С-сс-ссс-секс" в припева на едноименното парче. Колегата му Демирович заплашително диктува рецептата на разбойническия "Коктейл "Молотов" - гвоздеят на сватбено-погребалната програма, после алармира за ефекта в Polizia Molto Arabbiata. Буйните балкански ритми се редуват с протяжни музикални приказки, в които елегично звънят кристални чаши и струни. Vivo con fuoco звучи седмата приказка "Скерцо за цигански оркестър", която бележи жизнерадостен, пламенен и оптимистичен финал на сълзливата балканска олелия.

Горан Брегович е роден на 22 март 1950 г. в Сараево, в семейството на сръбкиня и хърватин. Завършва висше музикално образование със специалност цигулка в Музикалната консерватория. На шестнайсет се пробва като бас китарист в първата си рок група Bestije, през 1971 г. сформира триото "Мика, Горан и Зоран". През 1974 г. създава култовата босненска рок банда Bijelo Dugme, с която записва повече от 12 албума за периода 1974-1989 г. Оттогава датира и приятелството му с Емир Кустурица, който също се лансира като бас китарист в пънк-рок група. "Рок музиката заемаше централно място в живота ни тогава, спомня си Брегович. Само чрез нея можехме да дадем публичен израз на недоволството си от политическия режим, без да ни е страх, че ще ни арестуват и натикат в затвора." Но докато Кустурица заминава за Прага да учи кинорежисура, Брегович продължава турнетата с "Бйело дугме" и следва философия и социология, превръщайки се в кумир на младото поколение на бивша Югославия. Филмът "Циганско време" (1989 г.) е големият световен пробив на тандема Кустурица - Брегович, провокирал сравнения с италианското дуо Фелини и Нино Рота, и британската двойка Питър Гринауей и Майкъл Найман. Войната в Босна през 1992 г. принуждава Брегович да емигрира в Париж, после в САЩ. Когато Кустурица снима "Аризонска мечта", му дава пълна творческа свобода в написването на саундтрака, в който звучат американски пънк (Иги Поп) и балкански фолклор в изпълнение на цигански оркестър. През 1994 г. композиторът е награден със "Златна палма" за музиката на филма на Патрис Шеро "Кралица Марго", година по-късно получава в Кан втория си трофей за балканската музикална вакханалия в "Ъндърграунд" на Кустурица. След десетгодишно отсъствие от сцената през лятото на 1995 г. Брегович триумфално се завръща с концертна група от 12 фолклорни инструменталисти, голям симфоничен оркестър, три български певици и хор. През 1997 г. сформира своя легендарен 45-членен състав "Оркестър за сватби и погребения". Уникалната му концепция включва звука на инструментите от Първата световна война, които никога не мога да бъдат настроени точно, и гласовете на българските певици, които никога не могат да бъдат имитирани. Задължително изискване е вокалистите да пеят песните в превод на родния си език, защото според Брегович езикът е универсалният "дом". Интерпретирана по еклектично-експлозивен начин, през 90-те години традиционната балканска и циганска музика звучи на концертните му турнета из цяла Европа. През 1999 г. изнася шоуто си в Античния театър в Пловдив. "На Балканите музиката се използва за мезетата и салатите, да става весело по време на яденето и пиенето, заяви той пред българските медии. Но културата по целия свят е една измислена система, така че в края на ХХ век единственото стойностно нещо е субкултурата." Като гърмян балкански заек Горан Брегович бяга от славата. "Мечтая музиката ми да загуби автора си и след неколкостотин години на някоя вечеринка хората да запеят моя песен, без да знаят откъде се е пръкнала", шегува се той.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK