И ако сълзите можеха да говорят...

 

Горното заглавие е цитат на един от героите на премиерния филм “Симфония на тишината” на режисьора Виген Чалдранян и доста точно определя лиричната атмосфера в лентата. Арменското кино е рядък гост по нашите екрани и затова удоволствието от срещата с него не е за пренебрегване. Творбата на Чалдранян идва у нас с актив от няколко награди, между които тази на Националния кинематографичен център на Франция за сценарий. Лентата бележи и първото участие на Армения в категорията за най-добър чуждоезичен филм за наградите "Оскар" 2002.

“Симфония на тишината” е разказ за един живот, белязан от “преди” и “след”. Преуспяващ американски бизнесмен е бивш скандален престъпник от Армения. По време на комунистическото управление арменските власти го държат затворен в психиатрична клиника до произнасяне на смъртната му присъда, от която той се спасява с бягство. Сега, когато режимът в родната му страна е паднал и след като разбира за своята неизлечима болест, като че ли е настъпило времето да се завърне в Армения.


В самото начало плановете на Мел са да остане там само толкова, колкото да помогне на съпругата на починалия негов съучастник в старите обири. Но носталгията и съдбата го отвеждат обратно до клиниката, от която той е избягал и която се оказва предлагана на търг. Мел я купува, търсейки убежище в това да я управлява, докато живее сред различните й обитатели. Бившият престъпник посвещава последните месеци от живота си на лечение и изкупване на старите грехове, разпръсквайки собствената си светлина в сърцата и душите на болничните пациенти. В последните си дни той ще живее като светец единствено ако не прекрачи стъпката, която го дели от смъртната му присъда, толкова желана от главния лекар и местния шеф на мафията.

Героите на филма могат да бъдат припознати във всеки един от нас. Лентата отразява личното виждане на режисьора за събитията в Армения през последните десет години. Но “Симфония на тишината” засяга колкото Армения, толкова и останалия свят. Според Чалдранян истинските герои на филма са лудите в клиниката. Те живеят между реалното и нереалното, което предизвиква конфликта с външния свят, живеещ само в суровата действителност.

Втората премиера за седмицата е избрала изцяло пътя на нереалното и ще отведе 50 години напред, когато според авторите драконите са завладели света, а хората са на изчезване. “Царството на огъня” е мащабен проект, който пропада в бездната на бездарието и глупостта. През последните години Холивуд се захвана с драконите, но без така желания успех. Филми като “Сърцето на дракона” и “Дракони и тъмници” експлоатираха вълшебните същества по възможно най-безогледен начин и бяха обречени на провал. Режисьорът на “Царството на огъня” Роб Боуман ("Досиетата Х") е решил в този случай чудовищата да бъдат просто... чудовища и нищо, наподобяващо крокодили или акули. Звукът, който изригва от мощните гърла, е просто рев на разярен хищник. Отпаднали са всякакви варианти за целебно озвучаване с гласа на Шон Конъри например. Както всички ще се убедите, ако влезете в киносалона, дизайнерите и магьосниците на специалните ефекти са си свършили работата повече от перфектно. Е, пропускам факта, че за това продукцията е глътнала чудовищните $95 млн., но затова пък е върнала само около 50, което е повод за сериозен размисъл. Филмът излиза мъртвороден, защото е трудно от едно изречение да скалъпиш цели два часа действие. Идеята е простичка и пределно ясна - има дракони и те трябва да бъдат избити, за да оцелее човечеството. Зад тази фраза се точат безкрайно дълги и скучни епизоди, подробно описващи драмата на хората, които са изолирани в своите убежища и не смеят да припарят навън. Епизодите с чудовищата са безсрамно малко и едва в края на историята може да имате удоволствието да видите едър план на разярен хищник. През останалото време ще трябва да слушате безкрайното спорене между Крисчън Бейл и Матю Маконъхи на тема как и защо да убием дракона. Безумното е, че и двамата са на едно и също мнение, но единият предлага да бъдат по-внимателни и да не се хвърлят в безразсъдна атака. Споровете, които стигат и до бой за уточняване на правилната стратегия, са решавани обикновено след дипломатичната намеса на Изабела Скорупко, която щъка из екранното пространство, омотана с няколко ката пилотски гащеризони и изобщо и не помисля да покаже поне частица от своите прелести, които я направиха суперзвезда на модния подиум. За сметка на това Бейл и Маконъхи държат да покажат, че са скъсали с имиджа си на зализани холивудски романтици. Двамата са прекарали огромно време в някоя фитнес зала и държат да демонстрират мащаба на бицепсите си, както и перфектна пекторална мускулатура. Брадясали и с кръвясали очи двамата размахват юмруци един срещу друг, като дори успяват да се наранят по време на снимките. На финала Маконъхи грабва сатъра и приключва геройски драмата, докато останалите търчат нагоре-надолу с жалките си огнестрелни оръжия.

Неуспехът на “Царството на  огъня” идва още от завръзката на сюжета, в която диктор с гробовен глас обяснява как изведнъж от нищото драконите са се събудили от хилядолетния си сън и са излезли на повърхността да похапнат човешко. Благодарение на огъня, който бълват (следва мъглявото твърдение, че специални жлези в гърлото им произвеждат естествен напалм) те завземат цялата земя и унищожават всичко и всички. Разбира се, военните се предават и не са способни да направят нищо. С цялото оръжие, с което разполага съвременната цивилизация, съм сигурен, че спокойно можем да взривим една-две планети от Слънчевата система, а какво остава за един животински вид.

Историята не успява да се отърси от неправдоподобността и с представянето на героите-хора, за които не е ясно, как оцеляват в толкова враждебна среда, но все пак имат ток и вода. Подозренията се засилват с появата на Матю Маконъхи, който се появява на сцената с арсенал от танкове и бронетранспортьори и в добавка с хеликоптер. Не питайте откъде ги е взел с какво гориво ги е заредил и откъде си купува безкрайните боеприпаси? Глупави въпроси, нали?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK