Самоличността на Борн - американско меню с европейски подправки

Във филма "Самоличността на Борн", който е от петък по екраните, има една сцена, която не може да не забележите. Тя е типично американска на фона на цялата лента, която има силен европейски привкус. Мат Деймън стои на железопътна гара точно пред големите електронни табла, на които се изписват пристигащите и заминаващи влакове. Деймън прави това, което и повечето пътници: зяпа съсредоточено таблото с крайните дестинации. Това са градове като Амстердам, Антверпен и Мадрид. Нашият герой обаче не бърза, за да не изпусне влак, и не се оглежда, за да посрещне някого. Той е там, за да остави тайнствен червен сак в една от металните клетки за багаж, след което да се върне в колата, която го чака отпред. Оглеждайки всички възможни градове, към които би могъл да пътува, но не може, той съзнателно пропуска единствения, който е неговата неизбежна крайна цел. И точно както и ние стоим и гледаме екзотични места за пътуване, а в края се качваме на влака за Горна Оряховица, така и Деймън се обръща и излиза, за да се качи в колата и да отпътува. Е, все пак в този случай за разлика от повечето хора той е гонен от френската полиция.

Мат Деймън се чувства в свои води, когато играе надарени с интелигентност (дори гениалност) герои. Уил Хънтинг е най-точния пример: изключителен математик, който се крие от своята гениалност в познатия свят на баровете и работата като строител. Майк Макдермът от подценявания "Картоиграчи" е схватлив играч на карти, който е зарязал юридическото си образование и се мотае из долнопробните зали за покер на Ню Йорк. Руди Бейкър от "Ударът" е умен и находчив студент по право, който си пробива пътя в живота с блестящ съдебен процес, където поставя на колене могъща застрахователна компания. Том Рипли също е умен, но социално отблъснат младеж, чиито имитаторски умения за съжаление включват и по някое странно убийство. Тези образи съвсем не означават, че Деймън е заплувал по течението на типажите. Той играе и уверени и силни характери като редник Раян, младия крадец в "Бандата на Оушън" и падналия ангел Локи в "Догма".

"Самоличността на Борн" представя Деймън с типична роля. Той е Джейсън Борн, супертрениран убиец от ЦРУ, който владее дузина езици и се бие като дявол. След оплескана тайна операция той е намерен почти мъртъв от рибарска лодка, докато се носи по вълните на Средиземно море. Борн не си спомня нищо - нито кой е, нито откъде идва. Единствените следи към неговата самоличност са двете дупки от куршум в гърба му и странната, имплантирана в бедрото му, капсула. Ние като зрители веднага се досещаме, че той е адски умен, защото ... ами нали е Мат Деймън. Той се движи като самоходен боен компютър, който си е загубил харддиска, и не може да осмисли идеята на цялата сюрия убийци, които го погват по петите. Борн например разпознава безпогрешно всички регистрационни номера на колите, спрели в крайпътните ресторантчета във Франция, но не може съвсем да схване, че връщането в неговата банка в Швейцария или в апартамента му в Париж го превръща автоматично в открита мишена. Тези необмислени постъпки го правят особено привлекателен в очите на дамската половина от аудиторията, която хълца възхитено на неговата чувствителност. В действието на филма на същата въдица се хваща и прилично изглеждаща девица от немски произход (Франка Потенте, която влезе в киното през главната врата с "Бягай Лола"). След като суперагентът подкупва невинната девойка, двамата се отправят към Париж. За радост на ценителите на екранния кютек уязвимостта на героя не е повлияла на бойните му способности и скоро се зареждат живописни сцени, в които лошите завършват със счупени вратове или с куршум в главата.


Действието в "Самоличността на Борн" не е кой знае колко много - това е семпъл разказ за двойка добре изглеждащи млади хора, които непрекъснато бягат от страховити убийци поради причини, които не могат да бъдат обяснени съвсем лесно. Но има други причини, които основателно биха упътили с положителен знак зрителите към кината. На първо място, това е режисьорът Дъг Лиман, чийто филми са винаги изненадващи. Най-важното за него е, че не се страхува да пуска хумор в сюжета, когато всичко стане прекалено напечено. Това, което направи от "Давай" такъв забавен филм, е сработило и тук. Деймън както винаги трябва да бъде стиснат в менгеме, за да изкара една усмивка, макар и доста кисела, но Франка Потенте внася количество чар и остроумие колкото за двама. В една от забавните сцени на лентата тя трябва да използва прийомите на тайните агенти, за да измъкне някакъв документ от хотел. Вгледайте се във физиономията на Деймън, когато тя му казва какво е направила. Останалата част от актьорския екип си върши чудесно работата и вероятно ще забележите адекватното изпълнение на Крис Купър - полковникът от "Американски прелести".

Като европейски зрители не може да останете безучастни на премеждията на един американец в Париж. Забележително е задължителното преследване с коли. Само че този път джиповете са заменени с миниатюрен миникупър и ситроените на френската полиция. Но действието във филма е само фон, на който можете да проследите вътрешните конфликти на Борн. Инстинктът на студенокръвния убиец е противопоставен на вродената американска невинност и чувство за правда, които не могат да не предизвикат усмивки по лицата ви. Всички убийци, които преследват Джейсън, приличат на подозрителни балкански типажи и естествено симпатията на зрителите не е на тяхна страна. В крайна сметка Деймън остава оптимистично настроен, доколкото позволява ситуацията, и се грижи както за деца, така и за кучета в най-добрите традиции на американски военнослужещ в чужбина.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK