Изборът на Юрий Дачев

"Фенове" на Елин Рахнев, постановка на Иглика Трифонова в театър "Сълза и смях" предизвика невиждано преселение: футболната публика стана театрална. Веднага се налага уточнение: сред запалянковците по трибуните винаги е имало театрали, в залите обаче рядко са се събирали толкова почитатели на топката. Старата песничка "На опера, на опера, отиваме на опера с вратаря и защитника, със халфа и със стопера" вече звучи съвсем реалистично. Само дето операта няма да отстъпи мястото си на театъра. Заради римата и от завист.

Споменатото чудо се дължи на отбор, в който няма случайни играчи. Елин Рахнев, един от най-интересните съвременни български драматурзи с тази пиеса забива силен шут в полето на вилнеещи театрални хигиенисти (Гордост е то да бъде наречено "противниково"). Абсурдисткият слог на Рахнев тук трудно може да бъде наречен заучен. Иглика Трифонова пък идва от киното и с първата си постановка прескача "времето за нагласа". Във "Фенове" не се усеща акцентът на режисьор-чужденец за сцената. Спектакълът е здраво театрално "сложен". А двойката Валентин Ганев - Христо Гърбов с поредица от копринени пасове постига виртуозен актьорски дует.

"Фенове" е спектакъл, от който публиката очаква радост. И я получава. Рядко преди началото на представлението в залата се усеща такава готовност на зрителите да харесат представлението. Това сякаш също е едно преливане на настроение, характерно за трибуните. В залата обаче феновете не се разделят във възторзите си. Всяко движение на топката от Ганев и Гърбов се следи с въодушевление. В тази приповдигнатост има и една недотам невинна заплаха - да бъде задушена тъгата в диалога на двама непрекъснато удряни от разочарования хора-редници. Винаги губещи и обикновено на страната на губещия отбор. Възможно е публиката, със стръвта си за смях, да поиска тази тъга да изчезне в по-нататъшния, очевидно дълъг път на спектакъла. Възможно ли е всъщност? Когато на сцената са актьори, чийто комедиантски атаки неизменно тръгват от една чаплиновска симпатия към несретника? Май че не.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK