Йоанна Савойска успя да стане българка сред българите

Книгата на италианската писателка Кристина Сикарди "Йоанна Савойска" с подзаглавие "От блясъка на двореца до горчивината на изгнанието" беше представена снощи в "Шератон" в присъствието на гости от Италия, децата на царица Йоанна - княгиня Мария Луиза и Симеон Сакскобургготски. В Италия биографията на царица Йоанна е имала премиери в Рим и Асизи. Кристина Сикарди е описала живота на съпругата на Борис ІІІ след продължително проучване на документи и разкази на нейни познати, както и на децата й. Г-жа Сикарди е завършила литература и сътрудничи на периодични издания. Автор е на книгите "Елена, незабравимата кралица", "Тереза Брако, мъченица на двадесет години", "Мафалда Савойска, от двореца до лагера в Бухенвалд". Живее в Торино. Омъжена е и има син и дъщеря.

В: За първи път ли сте в България?

- За първи път съм в страната ви и много се вълнувам, защото имам възможност да видя места, свързани с живота на царица Йоанна и цар Борис ІІІ. Това ме дарява със задоволство. Голямо преживяване за мен е да се докосна до това, за което съм писала в книгата "Йоанна Савойска". Много съм чела за София, но съвсем друго е да видиш с очите си един хубав град в подножието на планината Витоша.


В: С какво предизвика интереса ви царица Йоанна, за да напишете за нея 271 страници?

- Наричаха българската царица "силната". От проучванията, които направих, установих, че тя наистина е била такава не само защото живя повече от 90 години, но и поради преживяното през всичкото това време, преодолявайки драми, скръб, интриги, опасности, трагедии и оставяйки зад гърба си купища призраци, които биха унищожили всяка по-слаба от нея жена. Освен царица тя бе и майка и така продължават да я наричат българите след петдесет години комунизъм, който се опита да унищожи чрез физическо премахване и пропаганда царската фамилия на България. Италианка по рождение, тя стана българка сред българите. Това го показва и нейното изгнаничество. Къщата й в Португалия е изцяло по български образ. Всяко кътче в нея говори за вашата страна.

В: Познавате ли се лично с Йоанна?

- Не, но ми е близка от проучванията, които направих. Много бях щастлива от мнението за моя труд на децата на царицата - княгиня Мария Луиза и цар Симеон ІІ. Те бяха категорични, че съм описала точно тяхната майка и съм успяла да хвърля светлина чрез документи и непубликувани досега материали върху много неясни и слабо познати аспекти, засягащи не само България, но и историята на първата половина на ХХ век. И с двамата съм имала разговори за майка им. Те бяха категорични, че тя е притежавала морална и духовна сила и е успяла да ги защитава в най-трудните им моменти. Много ми говориха за нейната нежност към тях.

В: Какво ново за българската царица ще научат читателите от вашата книга и какво е най-интересното в живота й?

- Целият й живот е много, много интересен. Тя е била дама, която никога не е имала желание да бъде в първата редица. Родена като щастлива принцеса в Италия, по време на детството и моминството се държи като обикновено момиче. Омъжена в Асизи и погребана там, но малцина италианци знаят този факт. За мен беше удоволствие да се запозная с две възрастни дами, които са били шаферки на сватбата й през 1930 г. Те говориха с умиление за нея и цар Борис ІІІ. Малцина знаят, че когато Йоанна Савойска като дете е била болна от тиф, е дала обет, че ако оживее, ще се омъжи в Асизи. Почитта й към Свети Франциск я кара да изпитва привързаност към града. Монаси от Асизи били нейни духовни бащи. Изумена съм от желанието й да стане българка след брака. Учила е упорито български език . Изненада ме, че е посещавала много села и се е държала с жителите им не като царица. Сядала е на една маса с тях. Мога да кажа, че любовта на царското семейство и народа е била взаимна. Мисля, че точно тя е помогнала на вдовицата Йоанна и децата й да не бъдат убити от комунистите.

Разкажете за впечатленията, които оставиха у вас княгиня Мария Луиза и Симеон ІІ, който сега е премиер на България.

- Историята е тази, която дава справедливост. Първите ми впечатления бяха от тяхната подготвеност за живота. Те са абсолютни българи, макар че 50 години не бяха идвали в България. Изгнаничеството и пропагандата не бяха успели да убият у тях връзката с българската култура. Това е така, защото майка им е била тази, която е успяла да продължи връзката им с българския народ. Специално за цар Симеон искам да кажа, че още преди много години той искаше да се върне в страната, в която се е родил, за да й помогне. Завръщането му тук е продиктувано не от интереси, а от патриотизъм.

В: Лесно ли се съгласи да напише предговора на книгата?

- Уговорката ми с него беше, преди да бъде премиер на България и беше дал съгласие на мига. По-късно беше зает с политика и се наложи доста пъти да му напомням за ангажимента му.

В: Бихте ли написали книга за премиера на България Симеон Сакскобургготски ?

- Ако успея да направя това, ще съм много доволна. Спомням си, че вечерта след неговата изборна победа на 17 юни 2001 г. се чуха гласове "Да живее царят". На погребението на баща му са се чували гласове - "На кого ни оставяш?".

Отговора го имаме днес. Той ги остави на сина си. Независимо от периода на скръб след кончината на Борис ІІІ важно е да победи справедливостта.

В: В Италия разпространяват ли се новини от България?

- Говори се за България много повече след избора на Симеон ІІ за премиер. Все пак той е син на италианска принцеса, която не е забравена.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK