Фонотека

Andy Middleton

feat. Kenny Wheeler & Nils Wogram

Reinventing The World


Intuition/Schott, 2003

джаз

***

Въпреки че е носител на престижни отличия като например най-добър солист и първа награда на 13th Europe Jazz Contest през 1991, доскоро Енди Мидълтън беше име познато единствено на хора, професионално ангажирани с джаза. Дебютът му за Intuition се наричаше Nomad's Notebook (1999) и заедно с него тогава бяха китариста Ралф Таунър и басиста Дейв Холънд. Сега звукът е коренно променен - в албума участват легендата Кени Уилър - тромпет, и един брилянтен тромбонист - Нилс Уограм. Звученето от предходните му албуми обаче е запазено - лирично и виртуозно-филигранно, но в никакъв случай не и изнежено. От настоящия албум заслужават да се отбележат композиции като Ode to Ken Saro Wiwa и Three Mile Island - едновременно силни и чувствени. Макар и значително по-камерен в сравнение с албумите на Oregon, Reinventing The World притежава отличен баланс между звук и пространство, което позволява на композициите да се развият в цялата си красота.

Spyro Gyra

Original Cinema

Heads Up International/Telarc, 2003

джаз/фюжън

***

След една година, точно по часовник, излиза поредният албум на един квинтет от Бъфало, чието име се превърна в синоним на думичката "фюжън" още от 70-те. В тазгодишната продукция на Spyro Gyra обаче има и изненади - този път саксофонистът и основател на формацията Джей Бекенстейн е зарязал алтсаксофона за сметка на тенора. Освен това музикантите са положили солидни усилия да се измъкнат от лепкавия етикет smooth jazz и звученето в новия албум напомня (по-скоро като настроение, не звук) на Weather Report или Return to Forever от годините, когато стилът все още се оформяше. Тринадесетте парчета в диска са композирани от споменатия вече Бекенстейн, освен него автори са Хулио Фернандес, Джоел Розенблат, Скот Ембъш и Джереми Уал. Парчетата, макар и оцветени стилово - например карибски звучащото Party of Seven, въздействат хомогенно и нито едно от тях не оставя впечатление за "пълнеж". Original Cinema е саундтрак към фиктивен филм - оттук и името на албума. Дискът съдържа в себе си и интерактивна част - кликнете върху Headsup.exe и получавате live видео към Cape Town Love, обилна информация за групата и пълна дискография с парчета, които можете да чуете! Перфектно! Единственото, за което можем да съжаляваме, е, че Cape Town Love звучи по-скоро карибски, отколкото африкански. Е, не всичко на този свят е съвършено, това, което тук имаме в изобилие, е отличен коктейл от фънк, джаз и латино-фюжън.

Ангел Димитров

Криво огледало

41Т Ltd, 2003

хард-рок/етно/фюжън

**

В никакъв случай не оставяйте увеличен усилвателя, ако сте решили да чуете този албум, да речем, след "Концерт за блок флейта" на Вивалди. Това, с което ще се сблъскате, са яки жици и едно парче, с което този албум по-скоро трябва да свършва, а не да започва, ако изобщо е трябвало да бъде включвано. Потенциалният слушател ще бъде разпънат между крайности - от ню-ейдж в "Отражение" през фънк - "Път в ремонт", до (много хард) хард рок в "Ковач". Цялостното впечатление от албума е стилова лутаница между рок-джаз-фюжън-етно звучене, лишено от каквато и да било хомогенност, и малкото сполучливи попадения, като фънки тамбурата в "16 струни", потъват безследно в хаоса. Ако в България раздаваха "златни малинки" за слаба продуцентска работа, то в тази категория без съмнение "Криво огледало" няма да има конкуренти!

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK