Ужасът пак е тук

При появата си през 1991 г. "Мълчанието на агнетата" се превърна в кинокласика, един от най-добрите трилъри на всички времена. Филмът спечели пет оскара (за най-добър филм, за сценарий - Тед Тали, режисура - Джонатан Дем, главна мъжка роля - Антъни Хопкинс, и главна женска роля - Джоди Фостър). При бюджет от 22 млн. долара историята за Ханибал Лектър, донесе само в САЩ приходи от кинопрожекции от над 130 млн. долара.

Десет години след "Мълчанието на агнетата" логично се появи неговото продължение - "Ханибал". С натуралистичните си сцени на насилие в жанрово отношение лентата се оказа на границата между трилъра и филмите на ужасите. Новите престъпления на садистичния д-р Ханибал Лектър пак се оказаха касов успех - над 165 млн. долара от прожекции в САЩ, при бюджет от 87 млн. долара. Този път нямаше престижни награди, но финансовите приходи накараха продуцентите веднага да се замислят за поредното продължение.

"Червеният дракон" (Red Dragon, Universal Pictures, 2002 г. - "Александра видео") завършва трилогията Хопкинс-Ханибал. Филмът е по едноименния роман на Томас Харис от 1981, режисиран е от Брет Ратнър ("Час пик" 1, 2 и 3) и е продуциран от Дино де Лаурентис и Марта де Лаурентис - осигурили финансирането и за "Ханибал". Тед Тали, който получи "Оскар" за сценария си на "Мълчанието на агнетата", адаптира и "Червеният дракон" за големия екран. Въпреки събрания звезден екип очакваният финансов удар не се състоя и филмът донесе от прожекции в САЩ само 92 930 005 долара при бюджет от 90 млн. долара.


Романът на Томас Харис разказва за времето преди срещата между Ханибал Лектър и агентката на ФБР Кларис Стърлинг - героинята на "Мълчанието на агнетата" и "Ханибал". "Червеният дракон" вече е екранизиран през 1986 г. под заглавието Manhunter (излъчван у нас като "Преследвачът"), като продуцент отново е Дино де Лаурентис.

Бившият агент на ФБР Уил Греъм е опитен следовател, който е напуснал Бюрото, след като при арестуването на неуловимия д-р Лектър едва не загива. Години по-късно, след поредица от зловещи убийства, Греъм неохотно се съгласява да се включи в разследванията. Но скоро си дава сметка, че най-добрият начин да залови убиеца, известен с прякора Феята на зъбчетата, е да се опита да вникне в неговото съзнание. За цялата травма да изследва съзнанието на друг убиец - също толкова брилянтен и не по-малко побъркан, за Греъм означава да се сблъска с миналото си и да се изправи пред настанения в психиатрия д-р Ханибал Лектър.

"Червеният дракон" съвсем не е предистория на "Мълчанието на агнетата", както се опитват да ни убедят създателите и разпространителите на филма. Ако очаквате отговор на въпроса как именно е хванат Ханибал Лектър, ще останете разочаровани. Всъщност арестът на най-зловещия сериен убиец в историята на киното присъства във филма, но отнема само пет минути екранно време - агентът идва, с един поглед му се изяснява картинката, зарежда пистолета и хваща маниака.

След това започва съвсем друга история - тази на Франсис Долахю, Феята на зъбчетата (Ралф Файнс). За съжаление сюжетът на "Червеният дракон" доста напомня "Мълчанието на агнетата". Единствената разлика е, че вместо Кларис Старлинг пред килията на д-р Лектър е агент Уил Греъм, който се опитва да разбере намеците на психаря.

Сюжетната линия на "Червеният дракон" също не е съвсем оригинална и доста напомня "Психо" на Хичкок и десетки други филми - тормозено от майка си (в случая от баба си) момче страда от раздвоение на личността и убива наред, следвайки някакво своя мисия. Нов елемент е "очовечаването" на чудовището, като се показва любовта на Долахю към сляпата красавица Рийба Макклейн(Емили Уотсън).

Иначе "Червеният дракон" е изпипан по всички канони на трилъра. Напрежението е до последната секунда, неочакваните обрати не са един и два, а благодарение на добрата режисьорска и операторска работа зрителят постоянно е "на нокти". Вероятно, ако беше се появил преди "Мълчанието на агнетата" филмът щеше да влезе в киноенциклопедиите, но и сега си заслужава да се види.

Един от големите плюсове на "Червеният дракон" е събраното съзвездие великолепни актьори. Едуард Нортън (номиниран за "Оскар" за "Американска история Х", "Боен клуб") напълно адекватно заменя Джоди Фостър като ловец на убиеца маниак. Ралф Файнс (номиниран за "Оскар" за "Английският пациент") блестящо представя същността на чудовището в човешки облик. За Антъни Хопкинс влизането в кожата на смразяващия кръвта Ханибал Лектър е детска игра. Истинската звезда на филма е Емили Уотсън (номинации за "Оскар" за "Хилъри и Джаки" и "Порейки вълните"). Сцените с нейно участие са малко, не повече от пет, но тези моменти се помнят дълго. В ролята на сляпата Рийба Емили Уотсън е изключително убедителна, като изпълнението й е напълно съизмеримо с това на Ал Пачино в "Усещане за жена".

В заключение - ако "Ханибал" ви е допаднал, няма причина да не гледате и последния (засега) филм за д-р Лектър.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK