Тончо Карабулков публикува във Франция книга с досието си

"Досие: изменник на родината" е озаглавена книгата, която Тончо Карабулков издаде преди месец във Франция. В нея той е възпроизвел страници от досието си и е описал част от престъпленията на комунистическата Държавна сигурност. В скоро време книгата ще бъде и на нашия пазар.

Авторът е някогашен опозиционен земеделски деец, избягал от тоталитарна България през 1949 г. Живее във Франция. Автор е на книги, есета, преди 10 ноември 1989 г. са излъчвани по радио "Свободна Европа" и по "Дойче веле".

Г-н Карабулков си е видял досието на "изменник на родината" през 1997 г. след много писма до МВР.


"Разочарованието ми беше голямо, защото днешните отговорници на службите ми казаха, че досието ми е разпръснато в София и в моя роден край. Роден съм в Бургаско. Така че получих само част от доносите, но и от тях успях да разбера, че макар и в чужбина съм бил заобиколен от полицейската машина на комунистическия режим. Описах досието си в книга, в която има и факсимилета от него, и я издадох първо във Франция, защото за мен са донасяли и парижки доносници, част от тях са бивши дипломати. Останах ужасен от докладите, които засягаха политическата дейност на емиграцията, семейния ми живот, материалното ми положение, пътуванията ми из Франция и Европа.

Чорбаджиите на доносниците вероятно са били убедени, че рано или късно това ще послужи за нещо", разказа г-н Карабулков, който след всяко свое завръщане в родината си очаква да види усмихнати и спокойни сънародниците си. Но за негово съжаление те са все по-уморени и по-тъжни. "Единственото, което има реално в България, е свобода на словото. Исках много да помогна веднага след 10 ноември. Тогава останах една година тук. През 1991 г. имаше покушение срещу мен. Бих искал да знам кой стои зад него. Положително има доклад за това, но все още не ми е даден. Закъсняхме с реформите. Хората, които застанаха начело на държавата в първите години, страдаха от излишно самочувствие и не разбраха, че трябва да се върви бързо напред. Страхотно бях разочарован преди две години, когато българите гласуваха за цар Симеон и по-късно той стана премиер. По убеждение съм републиканец. Считам, че монархическата форма на управление е отживяла времето си, но още по-неприемливо е синът на Борис ІІІ в демократична България да е премиер, след като са налице доста неприятни неща от управлението на баща му и дядо му", е мнението на Тончо Карабулков, който смята, че промените у нас са повърхностни и непълни. Той е убеден, че доносниците на бившата Държавна сигурност са се превърнали в делови хора, разполагат със скъпи коли, развиват в повечето случаи тъмна дейност и се движат с охрана. "Тези нови делови мъже са навсякъде: по банките и в осигурителните дружества за внос-износ", мисли г-н Карабулков.

Той ще продължава да помага на страната ни с каквото може. След месец ще направи в Париж панорама на български филми. Ходил е многократно в киноцентъра, за да поиска копия, но получавал отговор, че са нужни писма от парижкия киносалон, където ще бъдат излъчвани филмите, и много пари за копията. Г-н Карабулков обаче въпреки всичко ще направи тази панорама с помощта на наши режисьори, които ще му дадат личните си копия на филмите.

За най-голямата победа в живота си смята доброто си семейство. Женен е за французойка има две деца и внуци.

Ние, българите, често си мислим, че сме пъпът на света и че Земята се върти около нас. И все се сърдим, че светът се занимава толкова малко с нашите проблеми, казва той. Сега, когато съм в България, приятелите ми настойчиво ме питат: "Абе защо френските вестници пишат толкова малко за нас? Аз съм тук от месец и най-голямата новина, която прочетох за Франция във вестниците, беше за Бриджит Бардо и мечките и колко французи са умрели от жегите", предава впечатленията си Тончо Карабулков.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK