Лигата на лошите момчета

През 1995 г. продуцентът Джери Брукхаймър е споходен за пореден път от късмета. Изминалите 23 години от професионалната му кариера са белязани от непрекъснат възход, защото той е “бабувал” над хитове като “Топ Гън”, “Ченгето от Бевърли Хилс” и “Флашданс”. Безпогрешното му чувство за безупречно комерсиално кино го събира в една лига с няколко новобранци. Първият от тях е режисьорът Майкъл Бей, който по онова време е обявен за крал на видеоклиповете и рекламата, но никога не е опитвал вкуса на голямото кино.

Другите двама са актьорите Уил Смит и Мартин Лоурънс, които също се борят със зъби и нокти за голямото признание. След премиерата на "Лоши момчета" пътищата им завинаги се променят. Брукхаймър за пореден път утвърждава своя статут, Бей намира своя единствен продуцент, с който по-късно ще се впусне в нови шеметни приключения като “Армагедон” и “Скалата”, а Смит и Лоурънс започват да трупат хит след хит. Цялата групичка намира сили да се срещне отново след седем години, за да се захване с продължението. Идеята за продължение не е от вчера, но споровете за хонорарите, които се точиха през последните четири години, когато консултантите се опитваха да изяснят кой е по-,най- и колко заслужава до голяма степен затлачиха процеса.

Крайният резултат е от тази седмица на екран, всички са си получили парите, от което крайният бюджет е нараснал цели седем пъти, но пък всички здраво са поработили, за да заслужат своите десетки милиони плюс обичайния процент от печалбите. Ако някой се интересува какво е определението на типичен летен блокбастър, то вероятно “Лоши момчета 2” отговаря на всички възможни критерии.


Шеметно действие, комбинирано с много хумор, нулево задълбаване по отношение на героите, гръмовен звук и камера, която може да предизвика виене на свят. Ако започнете да се замисляте над видяното, има опасност да видите другата страна на монетата, а именно, че лентата е пълна с обиди, егоизъм и желание за власт, което не отличава добрите от лошите. Действията и на едните, и на другите са продиктувани от едни и същи подбуди, а моралните задръжки или поне индикацията за някаква мисъл липсва във всички замесени страни. Агресията на езика и действията е тотална и единственото, което се проповядва, е насилието, приемащо две форми, застанали от двете страни на барикадата -престъпници/полиция.

Това, което внушават героите, е, че никой няма нищо против много екшън, а всички останали са косвени жертви и тяхното съществуване се обезсмисля от статичното им съществуване в пространството извън голямата битка. Изводът от тези съждения може да бъде, че лентата трябва да бъде забранена за посещения на малолетни, както това вече е сторено отвъд океана, но у нас при този мизерен пазар това е малко вероятно най-вече защото основната аудитория е именно в малолетната възраст. Погледнат от другата страна, която поне на мен ми допада повече, "Лоши момчета" е забавление над два часа, което ще ви накара да се усмихнете и да зяпате ефектни каскади, без много да му мислите. Логиката на мегахитовете остава желязна.

Какво му трябва на човек, след като е работил целия ден и цялата седмица и единственото, за което иска да мисли, е как да спре да мисли поне за малко. В това отношение цялата лига на лошите момчета ще ви се притече услужливо на помощ, за да ви разсее. Сюжетът на лентата не е от най-оригиналните, но поне е основа за пукотевицата. Ченгетата Маркус (Мартин Лоурънс) и Майк (Уил Смит) са по следите на зъл кубински наркобарон, който вкарва огромни количества разнообразни наркотици в Маями.

На прицела на двойката пишман пазители на реда е огромна доставка, която е резултат от тясното и плодотворно сътрудничество между руската и кубинската мафия. Транспортирането на дрогата и свежо изпраните пари става по особено зловонен, но пък визуално ефектен начин. Всичко се набутва в ковчези и трупове и така се предполага безпрепятствената му доставка. Ефектът на подобно действие е, че зрителите са затрупани от буквално хвърчащи трупове и останки в преследванията по лъскавите улици на града-мечта. Двете ченгета решават проблема естествено по най-гръмогласния начин и накрая зрителите разбират, че всяка цел изисква жертви, понякога - твърде много.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK