“През пролетта на 1940 г. Уинстън Чърчил изведнъж се превърна в моите очи в най-важния човек, доминиращ в момчешката ми представа за войната, в която беше заместена моята страна. Дотогава войната, много точно определяна като “неистинска война”, изглеждаше почти измислена. Точно когато войната стана действителност и Чърчил стана реален...”, спомня си Джери Бест в “Урок по величие”. Един от най-популярните британски историци се захваща да пресъздаде образа на този противоречив и колоритен политик.
Професорът по история Джери Бест се старае да разказва безпристрастно за един от най-популярните политици през миналия век. И почти не се занимава с пикантните подробности от личен характер. Става ясно, разбира се, че според Бест домът на Чърчил е бил комфортно място за него, а в моменти на изпитание - и убежище. Известно е и това, че не е проявявал склонност към извънбрачни връзки и не смятал за необходимо да си губи времето в психологически размишления.
Може би именно заради тази умереност Джери Бест създава една премерена биография - с точен баланс между частния и обществения живот на Чърчил, като разкрива както силните, така и слабите му страни.
“Използвал съм максимално собствените думи на Чърчил в рамките на възможното, тъй като нямам никакво разумно основание да предпочета собствената ми проза или тази на други автори да преобладава над творчеството на един от най-изкусните майстори на английския език”, прави уговорка Бест.
“Урок по величие” е заглавие на “Анимар”, а преводът е добре свършена работа на Атанас Червенков.
