У нас все още е нова идеята, че от качествено кино може да се печели

Стефан Командарев спечели тазгодишния "Златен ритон" за режисурата на документалния си филм "Азбука на надеждата". На фестивала в Пловдив той взе и наградата за продуцентски дебют. Режисьорът е роден в София през 1966 г. Завършил е медицина, след това кино и тв режисура в НБУ, най-популярен е с филма си "Пансион за кучета". Най-награждаваната му работа обаче е документалният "Хляб над оградата", с който през 2002 година получи отличието за източноевропейски филм на международния фестивал в Лайпциг и две награди от Висбаден - на журито и на ФИПРЕССИ.

"Азбука на надеждата" е със сценарист Юрий Дачев, оператор е Антон Бакарски, а музиката е на Стефан Вълдобрев. Историята му разказва за събдата на децата от няколко села между Ивайловград и Крумовград. "Тези деца плащат цената за това, което се е случило през 80-те години - възродителния процес и изселването. Филмът отговаря на въпроса какви са надеждите за тях. Ако не бях срещнал тези хора, нямаше да вярвам, че в България съществува и такава реалност. Например един човек всеки ден кара с каруца три километра по черен път децата си на училище, купува си хляб на вересия..."

Едно от големите достойнства на филма е, че режисьорът успява да накара хората да бъдат искрени пред камерата. "Вариантът да отидеш и просто да извадиш камера не става. Ходил съм много пъти, оставал съм, сядал съм на една маса с тях, което е много важно. Трапезата е най-добрият мост между хората."


Командарев продължава да се занимава и с игрално кино. В момента работи по международен проект, базиран на книга от немски автор с български произход - Илия Троянов. В него се е включил Душан Милич - сценарист от екипа на Кустурица, Стефан Китанов е продуцент от българска страна, а Карл Баумгартнер - от немска.

Повечето хора от филмовата гилдия се оплакват, че не могат да работят заради липсата на средства. Режисьорът обаче смята, че в България вече могат да се намерят пари за филми. "Ако човек има добра идея, не може да се оправдава с липса на средства. Важно е да си с точните хора и да се ориентираш в обстановката. Има начини за финасиране, например програмите "Медия плюс" към ЕС и Евроимаж. Все по-актуални стават копродукциите и кандидатстването пред чужди фондове", обяснява той. "Азбука на надеждата" е осъществен с подкрепата на Националния филмов център и холандския фонд за документално кино "Ян Врайман". Филмът е селекциониран за фестивала в Амстердам - най-големия пазар на документално кино.

"У нас все още е нова идеята, че когато правиш кино, може да се получи нещо, което е продаваем продукт, и че можеш да спечелиш от качеството на филма, а не от това, че си икономисал пари от снимането му", казва режисьорът.

Разпространителите също трябва да подпомагат финасово киното, смята той. "Във Франция един киносалон е задължен да показва определен процент национална продукция. От всеки продаден билет и взета касета под наем се отделят пари за национален фонд "Кино". Затова там се правят по 150 игрални филма годишно."

В "Азбука на надеждата" Командарев дебютира като продуцент, но според него е по-добре да разчиташ на човек с опит. "Ако си едновременно продуцент и режисьор, се раздвояваш - режисьорът иска повече пари за неща като камера, лента, а продуцентът трябва да казва не."

За Командарев българското документалното кино е на световно ниво. Не е така обаче с игралното. "Условията за работа са леко екстремни. Не може да се каже, че са проблеми само на сценария или на режисурата. Игралното кино е много повече намесено с филмова индустрия, финансиране. Едно американско заглавие идва тук с бюджет за реклама, съпоставим с бюджета за заснемане на цял български филм."

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK