Киану Рийвс: Приключих с “Матрицата”!

Още като тийнейджър Киану Рийвс получава прякора Стената. По това време е перфектен хокеен вратар и рядко пропуска нещо през себе си. Заради травма кариерата му на хокеист приключва, но "стената" остава. Още го наричат така заради маниера му на общуване. Той самият не се опитва да разсее мистиката, която го обгръща, защото да говориш с него наистина е трудно. Киану е затворен в себе си. Знае много добре какво прави и колко казва. Очаквах да видя нещо като холивудския двойник на Далай Лама, а той едва проговори.

Огромните въпросителни, които медиите стовариха върху най-енигматичния американски актьор, най-напред бяха концентрирани върху въпроса гей ли е Киану Рийвс. През 1995 г. гръмнаха слуховете, че се е сгодил с тогавашния шеф на "Гефън рекърдс" Дейвид Гефън. Актьорът дори разпали пожара, когато в интервю за списание "Венити феър" обяви: "Всъщност аз не виждам нищо лошо в това един мъж да е гей, така че не смятам за необходимо да отговарям." Рийвс е изключително интелигентен и добре съзнава, че именно енигмата около него го превръща в толкова желан типаж от интересните режисьори във филмовата индустрия.

До голяма степен героите, които избира, са много типични за индивидуалността му. Статутът му на нестандартен актьор донякъде се спречка със звездната слава, която натрупа с трилогията "Матрицата". Мислех за двата образа на Киану, докато го очаквах за уговореното интервю. Закъсняваше и това не ми направи добро впечатление. Когато обаче се появи в стаята с типичното си смесено излъчване на мъж и момче, всяка следа от сръдня изчезна. Толкова се впечатлих от излъчването му, че единствената мисъл, която се появи в главата ми, бяха думите на Кенет Брана, който режисира Киану в поредната екранизация на Шекспировата комедия "Много шум за нищо": "Бих платил страшно много пари, за да видя Киану Рийвс в кожен панталон, а съм сигурен, че и много хора биха направили същото." Започнахме разговора със запъхтяното обяснение: "Съжалявам! Пристигнах с мотор!" Бях чела, че името му е хавайско и означава свеж бриз над планините.


В: Преди време беше казал, че най-много се радваш на концертните си изяви в малки клубове, защото те държат здраво на земята. Сега идваш от Бевърли хилс с мотор. И това ли е част от приземяването?

Да, всъщност и тази ми слабост - моторът, е част от приземяването. Обичам да съм сам, да разчитам само на себе си, да си карам по магистралата и да се наслаждавам на деня. Да мисля.

В: За?

Нещо! За всичко. За нищо. Да мисля за незначителността на нещата!

В: Какво може да ти повлияе, Киану? Да те изкара отвъд това състояние?

О, сигурно имаш предвид актьорската игра. Какво ми влияе като актьор?! Може би малко от Станиславски или Майнхолц, някои от нещата, които са оставили като методика. Не разбрах, извинявай, генерално ли ме питаш или става въпрос за актьорската ми изява?!

В: За теб като човек…

О, боже! Ама това е голям въпрос! Трябва да си поръчаме цяла бутилка вино и да го дискутираме. Да си говорим за Достоевски, Херцог, Чехов и Ибсен. Това са ключовете за мен!

В: Последния път, когато се видяхме, ти беше страшно ентусиазиран, защото откриваше, че актьорската игра ти носи радост, харесва ти процесът на създаване на образа. Как искаш да се развива кариерата ти отсега нататък?

Мисля, че ще се радвам да я виждам просто да се движи насам-натам (смее се).

В: В коя посока все пак?

Към интересни роли. След приключването на трите части на "Матрицата" се снимах заедно с Джак Никълсън и Даян Кийтън в романтична комедия със заглавието SOMETHING S GOTTA GIVE и една независима филмова продукция THUMBSUCKER, а сега работя върху CONSTANTINE - пиеса за един доста странен персонаж, който е детектив. Страхотни сценарии, страхотни роли, надявам се това да продължи по-дълго.

В: Мислиш ли някой ден да дебютираш като режисьор или продуцент, както направиха много твои колеги?

Аз и сега се опитвам. Имам идеи и много ентусиазъм. Една от най-интересните е историята на един американец в Лондон. Опитвам се обаче да намеря идеалните хора, с които да работя. Смятам, че един проект е успешен, ако отборът е добър.

В: Ще се върнеш ли в четвъртата част на "Матрицата"?

О, не! Не! Не! Не! Моето приключение с "Матрицата" приключи!

В: Кой момент от това приключение беше най-важен за теб?

Напоследък си мисля много за "Матрицата: Революции". Когато героят ми Нео търси мир и достига до идеята, че мирът и революциите са свързани. Това, мисля, е много красив момент. Държа много на всякаква форма на диалог, която може да избегне насилието.

В: Голяма част от историята е любовта между Нео и Тринити и колко трудно се стига до истинската любов. Какво е любовта днес, как се достига до любовта? С надежда, със страх, с очакване, с романтика?

Мисля, че това е емоция, която те завладява тотално, когато си готов за нея. Тоест, когато в живота ти са се случили много неща, които по един или друг начин са те отворили. Мисля, че любовта е споделен страх. Да споделиш всичко с някой друг, себе си, мечтите и кошмарите си. Да споделиш възторга и мъката си, както и, разбира се, да уважаваш човека, когото обичаш.

В: Ти си обграден от жени. Израснал си с майка си и сестрите си - научи ли се да разбираш по-добре жените?

По-скоро научих проблемите им, а това май е важна стъпка.

В: Създаваш усещането за малко странен тип, опитваш се да бягаш от холивудската система. Това не е ли лукс?

(Смее се.) Да, разбира се! Наскоро си купих една доста приятна къща. Луксът не ме интересува! Определено обаче за мен е лукс да бъда част от "Матрицата", да работя в екип с толкова много професионалисти.

В: След години, прекарани по хотелските стаи, как се чувстваш в собствения си дом?

Знаеш ли, усещането е много странно. Започнах работата си върху CONSTANTINE само три седмици след като се бях нанесъл там. И изведнъж просто ми се прииска да отида в хотел… да си поръчам нещо от румсървис.

В: Но, от друга страна, това определено ти дава някакво спокойствие - вече не те гонят толкова много папараци.

Това е само част от природата на звяра. Е, на това не ме бяха учили в училище - да пазя личния си живот, но свикнах в крачка. За голямо съжаление, когато си говоря с журналисти, освен в Европа, където са страхотни, те никога не разбират за какво става въпрос. Интересуват се само от личния ми живот, не от работата ми на актьор. За мен това е адски досадно и си е чиста проба фрустрация. Важна е работата ми на актьор. Това би трябвало да интересува и журналистите, не мислиш ли... тема за трета бутилка вино, но май е добре да поръчам уиски, нали?

Цялото интервю прочетете в новия брой на списание "1"

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK