Нещо критическо, нещо интересно

"Това, което българската литературна критика със сигурност успя да усвои във времето след обрата от 1989 г., беше, че не е обслужващ литературата персонал, а същностен компонент както за единичното литературно произведение, така и за корпуса от произведения; че създава, а не контролира или пази проблемите на литературната история", пише в "И нова, и българска" критикът Борис Минков. Издателството е "Страница", Пловдив, а изследването, най-общо казано, проследява границите на българската белетристика. Като се започне с разказите на Алек Попов, Мирослав Димитров и Чавдар Ценов и се стигне до романите на Албена Стамболова, Теодора Димова и Георги Господинов. Предимство е, че текстовете не само обобщават 90-те години, но го правят по доста интересен начин ( например заглавието на една от рецензиите е: "Прозата не е вървене по перваза или гледане на сеир.").

"Българска литература ХХ век" пък е най-новата книга на професора по история на българската литература в Софийския университет Валери Стефанов. След “Имената на времето”, “Разказвачът на “модерните времена”, “Лабиринтите на смисъла”, “Литературната институция”, “Участта Вавилон” сега Валери Стеф"Анубис". анов търси нови парадокси в българската литература. Издателството е

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK