Американците се сбогуваха с "Приятели"

Гледали ли сте онзи с маймунката? Или онзи, в който Джоуи се изнася? Или онзи, в който Рейчъл и Рос се разделят? Ако разбирате за какво става дума, най-вероятно сте гледали някои от епизодите на един комедиен сериал, който първоначално щеше да се нарича "Кафе "Безсъници", а после "Отсреща през коридора", преди да получи името, познато днес на милиони хора по света - "Приятели".

След дебюта си на 22 септември 1994 г. "Приятели" не е слизал от топ 10 на най-гледаните телевизионни предавания в Щатите. Но след 236 епизода хитовият сериал за шестимата приятели, който постоянно висят или в апартаментите си, или в митичното вече кафе "Сентръл пърк" в Манхатън, слезе от екрана на 6 май с едночасов епизод, гледан от повече от 50 млн. американци, и с рекордно висока рекламна тарифа - 2 млн. долара за половинминутен спот.


Краят му вдъхнови множество "елегични" анализи в пресата за галактическото влияние, което поредицата е оказала върху поп културата през последните 10 години.

"Лос Анджелис таймс" например си спомня колко неуверен е бил дебютът на т. нар. Generation-X (поколение, дефинирано от музиканти като Кърт Кобейн и филми като "Хапки от действителността") шоу в началото на 90-те, когато NBC все още разчита на популярния си ситком "Сайнфелд" и не прави почти никакви опити да рекламира новия си сериал. Но почти веднага Рос, Рейчъл, Джоуи, Фийби, Чандлър и Моника се превръщат в поп икони, чиито прически, дрехи и лафове се имитират от милиони фенове, пише изданието.

Британският "Гардиън" пък отбелязва, че с "Приятели" NBC се отклонява от ситком формулите, популяризирани от успешни сериали като "Бар 'Наздраве", "Розан" и The Cosby Show. За разлика от тях действието в "новака" не се развива на работното място или в предградията, а в модерни и урбанистични локали, където младеещите герои са по американски самовлюбени и си разменят реплики пълни с поп културни препратки. Създателите на шоуто Марта Кауфман и Дейвид Крейн успешно вплитат в остроумните истории на секстета тревогите и притесненията на поколението, което мисли по-малко за брак и се решава на тази стъпка все по-късно в живота. Представителите на Gen-X са по-добре финансово от родителите си, но се страхуват за работата си; искат любов, не само брак, но самотното съществуване в големия град прави почти невъзможно да срещнеш приятели, а какво ли остава за сродна душа с романтичен потенциал.

Зрителите се идентифицираха с бурната любовна връзка между Рейчъл и Рос и професионалните неуспехи на Чандлър и Моника с успокоителния подтекст, че дори и минал 25, е нормално да нямаш ясни цели в романтичния и професионалния си живот, отбелязва изданието.

Но най-важната жанрова "иновация" на "Приятели" според част от публикациите е идеята на сценаристите да поставят в центъра на сериал герои, които са неженени, но симпатични (за разлика от "Сайнфелд" където всички бяха single като наказание за това, че са лоши) и които образуват едно постоянно като състав, но еволюиращо като динамика ядро от близки приятели. В истинския живот приятелите се отчуждават, женят, скарват или преместват на друго място. "Приятели"-те също постигат всички тези комбинации, но само помежду си.

Според списание "Тайм" сериалът успява да отрази промените в американските представи за "семейството", защото още от самото начало шоуто не се взема на сериозно и прегръща идеята, че да бъдеш част от Generation X означава, че най-вероятно си израсъл в шантава фамилия и се притесняваш, че това може да те е увредило завинаги.

Само за Рос и Моника може да се каже, че имат щастливи родители: майката на Фийби (но не биологичната, както научаваме по-късно) се самоубива, а баща й напуска дома; Чандлър е на 9, когато родителите му решават да обявят развода си в Деня на благодарността; Джоуи открива, че баща му си има любовница, която майка му е предоволна да толерира, а родителите на Рейчъл се разделят, след като майка й се "вдъхновява" от факта, че тя изоставя годеника си на олтара.

Така нашите герои прекарват 10 години, решавайки проблема как да заменят семейството, в което са израсли, с такова, каквото те вярват, че е трябвало да имат. А една от опциите е създаването на ново семейство от приятели. "Тайм" смята, че най-важното послание на "Приятели" е, че вече няма опозиция между "нормално" и "ненормално" и че американците - или поне множеството, необходимо да класира един ситком на върха на рейтингите - приемат този факт. През януари 1996 г., когато бившата съпруга на Рос се жени за приятелката си, телевизионната лесбийска сватба предизвиква само бегла полемика, и то защото церемонията са извършва от сестрата на председателя на конгреса, която също е гей. Радикалният аспект на сериала е именно неговата презумпция, че всички тези ситуации не са шокиращи, а просто част от живота, отбелязва списанието.

Ако за "Мърфи Браун" беше важно да покаже в най-гледаното телевизионно време, че неомъжена жена може да се сдобие с дете (въпреки че с това влезе в открит конфликт с буржоазно-моралистичния вицепрезидент Дан Куейл), за "Приятели" беше важно да покаже, че неомъжена жена може да си роди дете и това да бъде прието от зрителите като нещо нормално.

В края на сериала всеки от героите все пак получава своя клиширан хепиенд. Но колкото и предвидимо формулата на "Приятели" да вървеше към края си, тази формула винаги беше странно задоволителна като добро капучино или наистина сантиментална сватба, заключава "Таймс".

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK