Емир Кустурица: Никога няма да стана "политически коректен"

Веднага след прожекцията на един от най-очакваните филми тук - "Животът е чудо" на прочутия в цял свят босненски сърбин Емир Кустурица (две "Златни палми" - първата през 1985 за "Баща в командировка" и втората през 1995 за "Ъндърграунд"), фестивалът обсипа създателя му с различни ефектни квалификации. "Поет на разпънатата любов", "гений на еуфорията", "господар на утопизма", "магьосник на еклектиката", "емир на Балканите", "възкръснало босненско чудо"- това са само част от суперлативите, с които медиите тук възнаградиха живеещия между Париж и Белград режисьор. Филмът, чието действие се развива в малко босненско селце през 1992 г., поддържа жива паметта за братоубийствената война в бивша Югославия. ...

В: След оспорването на политическата коректност на "Ъндърграунд" преди време във Франция защо политиката отново се завръща във вашето кино?

- Да речем, че на пръв поглед се завръща. Но това е само на пръв поглед. Политиката е външна форма на генерираната история.


В: В "Животът е чудо" се преплитат много теми - кои от тях са най-важните за вас?

- Основна е темата на прокълнатите любовници. Те са обречени на абсолютната невъзможност да се обичат така, както биха искали.

В: Семейството на Лука ли е виновно за това?

- Не, семейството не е виновно. Така, както семейството не беше виновно и в "Баща в командировка". Виновен е хаосът, който хората сами си създават и не искат или не могат да превъзмогнат.

В: Семейството е често срещан колективен образ във филмите ви.

- В моите разбирания семейството е основен митичен елемент с голяма роля в разиграването на множество човешки драми.

В: А какво изразява истерията на героите ви в "Животът е чудо"?

- Истерията е израз на преувеличението, което от своя страна е моята предпочитана естетика.

В: Това ли е определящо за т.нар. балкански магически реализъм, с който често определят творчеството ви?

- В известна степен, да. Но нека не забравяме: историята на Лука и Сабака е историята на Ромео и Жулиета на Балканите. А на Балканите нищо не се случва, както в останалата част на света.

В: Защо?

- Защото Балканите имат уникалната способност да раждат прекрасни хора, но когато те започнат да действат и да мислят колективно, някаква неясна сила започва да ги унищожава. Не като индивиди, а като колектив от индивиди.

В: Държите и на избора си да бъдете еклектичен.

- Аз обожавам живота във всичките му форми, дори тези, които на пръв поглед безумно си противоречат. Може да се каже, че еклектиката е естественото ми състояние.

В: Защо във филма ви има толкова много животни: кучета, котки, кокошки, пилета, магаре и даже мечки стръвници?

- Първо, защото аз още от дете винаги съм обожавал животните. Второ, защото в "Животът е чудо" благодарение на инстинкта си те предусещат задаващите се заплахи много по-рано от хората. Може да се каже, че животните в този филм са по-умни от хората.

В: Какво е все пак за вас любовта?

- От една страна - неограничена мечта. От друга - парализа на душата.

В: Това значи ли, че тя е невъзможна?

- Любов като тази между Лука и Сабаха със сигурност е възможна само в условията на абсолютна екстремност. Каквато екстремност е всяка война. Парадоксът на тяхната любов е, че тя не е възможна в мирно време.

В: Във филма ви се появява и една млада американка, която предава "на живо" горещи новини от Босна. Поведението и думите й са изпълнени с повърхностни и банални клишета, които предизвикаха смях в залата. Наистина ли смятате, че външният поглед остава чужд за истинската същност на балканския характер?

- Вижте, един ден преди две години съдбата реши, че трябва да прекарам около два часа в луксозната чакалня на едно летище в компанията на Франсис Форд Копола. Той не знаеше абсолютно нищо за мен, нито кой съм, нито кои филми съм правил. След като един Копола не ме познава, как искате една обикновена американска репортерка да бъде в състояние да разбере каквото и да е.

В: А какво все пак тя наистина не може да разбере?

- Животът на Балканите е оцветен с много спонтанност и дори карнавалност. Животът на Балканите и чудо, но в това чудо няма нищо елементарно. Често когато една лъжа е красива, ние имаме склонността да й вярваме безрезервно.

В: А вие в какво вярвате?

- Доскоро вярвах, че киното е по-голямо от живота. Сега вярвам, че животът е по-голям от киното.

Да не би да сте се превърнали в "политически коректен" режисьор?

- Не, никога не мога да стана политически коректен. Просто от началото на войната вече минаха доста години и от дистанцията на времето виждам нещата по различен начин. Вярвам, че киното трябва да помага на хората да бъдат по-човечни и по-умни.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK