Павлина Доковска: Трябва да се научим да развяваме собственото си знаме

Пианистката Павлина Доковска е сред най-известните българи в САЩ. Оглавява клавирната катедра на престижната консерватория Mannes college of music и е арт директор на фестивала на изкуствата в Югозападна Вирджиния, както и директор на целогодишните фестивали Маnnes в Ню Йорк.

Тя е сестра на адвокат Даниела Доковска. В зала "България" в петък Павлина Доковска ще свири заедно със Симфоничния оркестър на националното радио с диригент Росен Миланов. Концертът е последен от цикъла "Златен цикъл на симфониците", организиран от "Класик ФМ".

В: Вече 15 години живеете и работите в Америка. Защо избрахте точно САЩ, а не някоя друга страна ?


- Аз концертирам из цяла Европа и Азия, но животът ми се стече така, че се установих трайно в Америка. Ню Йорк е много динамичен град. Големите постижения в изкуството се случват точно там. Просто влязох в музикалните среди и така вече 16 години.

В: Връщате ли се често в България или само за концерти?

- Непрекъснато поддържам контакти с моята родина и идвам поне три пъти в годината.

Тук са моите корени и тук съм станала добър пианист. Този път концертите ми са свързани с много тъжна за мен емоция и са посветени на моята любима учителка от музикалното училище Лидия Кутева, която почина през март. Тя е инвестирала много в мен не само като музикант, но и като човек.

Много, много тъгувам за Николай Гяуров, с когото имам 25-годишен творчески контакт. До последния му дъх имах телефонна връзка с него. Правехме планове за концерта му в София по случай 75-ата му годишнина. И вместо на юбилей в България се наложи да отида на погребение в Модена. Не забравям произхода си. Човек може да бъде истински свободен и космополит само тогава, когато е привързан към мястото, откъдето е тръгнал.

В: Американка или българка се чувствате?

- Аз съм много, много българка. Заминах за САЩ сама с Фулбрайтова стипендия. Нямах никакви приятели. Изживях големи трудности и сега смятам за свой морален дълг да помагам на млади български музиканти, които пристигат в Америка. Занимавам се с организацията на серия концерти, които съм нарекла "Музикални съкровища от България". Целта им е американската публика да се запознае с български талантливи музиканти. Лично аз организирам концертите, дори съм се ангажирала с рекламата им и продажбата на билетите за тях. Голяма помощ ми оказва фондация "Св. св. Кирил и Методий" и княгиня Мария Луиза.

В: Какво ви отне и какво ви даде пианото?

- Пианото нищо не ми е отнело, то само дава. Инструментът изисква изключителна дисциплина и много строг режим, но това си струва. Тук пак ще спомена Николай Гяуров, още в началото на моята кариера той ми казваше: "Всичко, което съм правил, е било подчинено. Даже когато си почивам, знам че си почивам, защото това ще се отрази добре на работата ми." В изкуството човек развива докрай своя емоционален диапазон, това в живота не може да се случи.

В: Вие сте професор в престижна консерватория, преподаването отнема ли ви много време?

- Имам великолепен клас. Преподаването ми дава много. В нашата професия е много важен контактът с младите. За мен е привилегия и предизвикателство, това, което съм научила от моите учители - българи и чужденци, да го предам на учениците си.

В: Как ви изглежда България в момента?

- Мъчно ми е за възрастните хора тук, които цял живот са работили, а не могат да изживеят спокойно старините си. Мисля, че непрекъснато развяваме чужди знамена, а не следваме собствените си приоритети. Трябва да се научим да развяваме българското знаме.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK