В зоната на кино-изгряващите слънца

През изминалата седмица американският боксофис се превърна в средище за две уникални киносъбития. За първи път от години (ако не и изобщо) в него намериха място две японски продукции, които успешно се съревноваваха с две свръхрекламирани холивудски творения, каквито са поредното продължение на "Самоличността на Борн" (The Bourne Supremacy) с Мат Деймън, и "Жената-котка" (The Catwoman) с Холи Бери ("Оскар" за "Балът на чудовищата").

Дали защото западното съзнание винаги се чувства поласкано и възбудено от всяка възможност да се срещне с реалностите на източното, или защото любопитството към по-различния поглед на японските режисьори умело се подхранва от години от режисьори като Куентин Тарантино (който посвещава творенията си на школата от Страната на изгряващото слънце), двете премиерни продукции предизвикаха бурни зрителски дебати. Първата от тях - Ju-on: The Grudge на Такаши Шимицу, развълнува аудиторията най-малкото защото американските дистрибутори обещаха преработката й на английски език.

За проверка на настроенията и интереса на публиката те решиха да пуснат оригинала на превърналата се в култова хорър поредица. Тази част е като всички предходни. Тя е за злото в най-чистата му и ужасяваща форма - неизвестността. Доброволката медицинска сестра Нишина Рика започва да се грижи за своя нов пациент, в чийто дом постоянно се усеща чуждо и зловещо присъствие.


В търсене на истината тя се свързва с детектива Изутни Тояма, разследвал убийството на жена в същата къща и изчезването на детето й. След поредица от страховити и необясними събития Рика осъзнава, че гневният дух-отмъстител Ju-On витае из дома и убива всеки, който реши да заживее в него. Сама по себе си тази фабула не обещава нищо интересно, но поднесена в типично източен стил, тя оставя дори скептиците без дъх, а хората със слаби сърца - извън кинозалата.

Далеч по-невинен и приятен за гледане е вторият премиерен японски филм - Zatoichi на режисьора-актьор Такеши Китано. Действието ни пренася в XIX век, когато живее слепият самотен самурай Затоичи.

Под маската на небрежен комарджия той крие фантастични бойни умения и благосклонна душа, която излиза на показ, когато е примамена от благородна кауза. Именно такава е тази - да отмъсти от името на две гейши за смъртта на родителите им на местен главорез, на чието подчинение е един от най-страховитите ронин Хатори.

Историята отново е тривиална, но поднесена по впечатляващ визуален начин и с необичайно свежо чувство за хумор на места, където най-малко очаквате да бликне. За този филм няма обещания за римейк, но пък почитателите на японското кино нямат нужда от него, защото Такеши Китано е добре известен за тях с култови филми като "Табу" и "Брат".

Без съмнение нито един от двата японски филма не влезе в кината с прогнозата за касов успех. Напълно логично обещанията бяха насочени към други продукции, но самият факт на гледаемостта и интереса към тях очертава една нова тенденция в боксофиса - към все по-настоятелно зрителско любопитство и глад за различни гледни точки от другата страна на камерата.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK