Аз, роботът

От 5 до 8 август в Пловдив се проведе ежегодният Европейски конвент за фантастика и фентъзи - Еврокон’2004. Един от гвоздеите в програмата на форума бе европейската премиера на филма „Аз, роботът”, която се състоя на 7 август от 19.00 в кино „Лъки синема”. Излишно е да се подчертава, че представител на „Дневник” присъства на нея.

Вдъхновен от едноименния сборник с научнофантастични разкази на Айзък Азимов, филмът пренася зрителя в Чикаго през 2035 г. Това обаче не е онзи град, който познаваме (поне от видяното по телевизията) - Мичиганското езеро е пресъхнало, а навсякъде из мегаполиса щъкат роботи. Те вършат черната работа, пазаруват, управляват автомобилите... Ето защо в този „прекрасен нов свят” най-могъщата корпорация е USRobotics. Тъкмо един от нейните научни ръководители, д-р Алфред Ланинг (Джеймс Кромуел), се самоубива при странни обстоятелства (тялото му е открито в подножието на гигантския билдинг на компанията). Случаят е поет от чернокожия детектив Дел Спунър (Уил Смит). Скоро разследването го отвежда във високотехнологичните лаборатории на USRobotics, където той се запознава с най-близките асистенти на д-р Ланинг - роботопсихоложката Сюзан Келвин (Бриджит Мойнахан) и андроида Сони (Алън Тъдик). Това, което Спунър научава от тях, го превръща в единствения човек на Земята, който може да се възправи срещу властническите амбиции на позитронните мозъци...

Някои охарактеризираха „Аз, роботът” на австралийския режисьор Алекс Прояс („Гарванът”) като „хай-тек трилър”. Но той е и екшън, и драма, и кримка, и комедия (на места), и своеобразна романтична „лав стори”... При това пред всяко от тези определения може да се постави прилагателното фантастичен. В мешавицата могат да се открият елементи от „Терминатор”, да се направят паралели с „Мъже в черно” (и то не само заради участието на Уил Смит).


Ала стихията на филма е зрелището - рожба преди всичко на новите и дори „революционни” технологии. Не случайно излъчващият невинност и топлота робот Сони бива възхваляван като „най-реалистичния компютърно сътворен персонаж в киното досега”, а епизодът „Бунтът (превратът) на роботите” е повече от впечатляващ. Не случайно покрай „Аз, роботът” се заговори за стила фотореализъм. Тук е мястото да се спомене, че футуристичният дизайн на Чикаго 2035 превръща града в един от главните герои на филма (макар че снимките са правени в канадския Ванкувър). Не случайно един от бащите на творбата е „магьосникът” Джон Нелсън (носител на „Оскар” за визуалните ефекти на „Гладиатор”), чиято перфектна работа материализира проектите, създадени от бездънното въображение на родения в Париж гръцки художник Патрик Татопулос („Денят на независимостта”, „Старгейт”, „Годзила”).

За съжаление сред зримата стихия и специалните ефекти остава малко място за идеите на Азимов, заложени както в творбите му, така и в изкованите от него и превърнали се вече в сакрални три закона на роботиката. На места внушенията на маестрото, че човекът и роботът трябва да си подадат ръка, са тезисно защитени. И все пак в „Аз, роботът” няма много от сюжетите на Азимов, но има частица от духа на неговата голяма литература. Затова и съм готов да се съглася с думите на продуцента Джон Дейвис: „Мисля, че Азимов би бил горд с този филм”

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK