Селото

Гробище, погребение, мярва се кръст, на който е изписана годината 1897. Пространството се разтваря и зрителят се озовава в Селото. Обитателите му наистина живеят в края на по-миналия век - личи по облеклото им, по външния вид на къщите, по вещите в тях... По нравите, ако щете. А те са доста странни. Над всичко и всички в Кевингтън уудс (така се нарича селището) властва Невинността. Но и табутата. Забранен е червеният цвят, забранено е притежаването на оръжие и проливането на кръв, забранено е преминаването на границата, опасваща поселението... Обяснението за тази параноя - страхът от Онези, за които не се говори. А те са загадъчни, коварни, жестоки, кръвожадни същества, които обаче никой никога не е виждал. Затова пък оставят зловещи следи. И много страх в душите. С пет думи - има нещо гнило в Селото. И то излиза наяве, когато младият Лушъс (Хоакин Финикс) е тежко наранен с нож. За да го изтръгне от прегръдката на смъртта, влюбената в него сляпа девойка Айви (почти дебютантката Брайс Далас Хауърд) се отправя към “градовете”, откъдето се надява да донесе необходимите лекарства. И най-неочаквано попада в...

Няма да кажа къде, защото тъкмо в неизвестността е очарованието на филма “Селото”. Името на неговия режисьор според родните филморазпространители е М. Найт Шаямалан. Според експертите зад М-то в началото се крие името Манои, средното име Найт е прякор от колежа, а фамилното се произнася Шах-ма-лаун. Всичко е толкова сложно, защото 34-годишният Шаямалан е индус - вижда бял свят в Индия (и двамата му родители са лекари), но израства във Филаделфия. Завършва католическо училище, ала се изявява като актьор, сценарист, режисьор, напоследък и като продуцент. “Шесто чувство” (1999) му донесе две награди “Оскар” - за режисура и за оригинален сценарий, последва “Неуязвимият” (2000) - също с Брус Уилис, във фантастичния “Следите” (2002) пък работи с Мел Гибсън.

Шаямалан е сериозен режисьор. Не случайно кумирът му е Спилбърг, а любимите филми - “Похитители на изчезналия кивот”, “Екзорсист” и “Умирай трудно”. Той умело държи нещата под контрол и в “Селото”, сграбчва зрителя здраво за гърлото, без обаче да злоупотребява с евтини трикове. Сцените този път не са толкова страховити като в “Шесто чувство”, но шубелийската атмосфера си е “медицински факт”. На места шоковите епизоди (кратки, почти мигновени) достигат нивото и ефекта на събратята си от “Челюсти”. “Селото” има и свое “морализаторско” послание - злото не е навън, не е извън нас, то е в самите нас! Живелите пък достатъчно дълго зад оградата на соцлагера биха могли да направят и своя “политически” прочит, сравнявайки фалша на тоталитарната идеология с лицемерния фарс, разиграван от старейшините на Кевингтън уудс.

Впечатляват и актьорите - брилянтни, без да са звезди. Сред тях се открояват Уилям Хърт (“Турист по неволя”), Ейдриън Броди (“Пианистът”), Сигурни Уивър (“Пришълецът”) и особено Хоакин Финикс - император Комод в “Гладиатор” (2000), синът на героя на Гибсън в “Следите”, “Всичко за любовта” (2003).

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK