Жанровият спектър, представен от новите заглавия в американския боксофис, е толкова богат, че едва ли ще остане зрител, който да не се почувства удовлетворен поне от един от филмите. От драма през комедия до екшън - вариациите са достатъчно разнообразни, че да донесат нужната доза забавление или откъсване от реалността на всеки пожелал да се потопи в света на киното.
След три седмици на върха най-сетне от челната позиция отстъпи Meet the Fockers, за да предостави кратката слава на драма в типично национален стил. Става дума за Coach Carter - спортна драма с участието на Самюъл Л. Джаксън ("Криминале", "Смяна на платната"), завръзката, в която е вътрешното терзание на един баскетболен треньор, решен да сложи край на унизителното представяне на отбора си, като изпрати всичките му играчи на скамейката.
Въпреки, че филмът не блести с актьорско присъствие, нито с оригиналност на сюжета, той успя да привлече достатъчно почитатели сред зрителите, които все още помнят спортните си изяви, триумфи и падения в златните години на колежа или университета. За европейската публика продукцията едва ли ще носи същия заряд на носталгичност, но пък в Америка филмът, осъден от някои критици като "слаб" и "анемичен", набра достатъчно почитатели, за да се възкачи на първо място в класацията на най-гледаните филми.
Второто премиерно заглавие е комедия в стила на "Бейб" или "Поли", като единственият съществен нюанс, отличаващ настоящия филм от предишните, е, че в главната роля блести... зебра. Нейната съдба е предопределена от собственото й внушение, че всъщност е... състезателен кон. Последното е обусловено от липсата й на контакти за съпоставяне с други представители на породата й. Напук на предначертаното, на природата и оценките на околните, зебрата (озвучена от Франки Мюниц от сериала "Малкълм") приема предизвикателството да изпълни самоопределението си и наистина да се включи в състезание.
Приключението протича в необичайна компания, включваща както позитивни, на моменти глуповати герои, така и задължителните представители на мафията. Въпреки това раираният господин от Racing Stripes успява да се реализира, препускайки през предизвикателства и комични ситуации и спечелвайки достатъчен брой приятели и почитатели, за да има с кого да сподели личната си победа над ориста.
Последната за седмицата премиера носи предизвикателното име Electra, но за по-претенциозните почитатели на седмото изкуство предизвикателството свършва дотук. Причината е, че продукцията с участието на "наречената още" Дженифър Гарнър подозрително прилича по съдържание на филми с далеч по-голям касов успех.
Разбира се, става дума за "Убий Бил", а защо не и за "Дълга целувка за лека нощ", където главната героиня пак осъзнава войнствената си натура след прекаран шок и известен престой в болницата. Може би единственото, което отличава Electra, е актрисата, но нито бойната хореография, нито сценарият успяват да провокират необходимия интерес, а още по-малко да поставят филма на основа за сравнение с изпълнението на Ума Търман в "Убий Бил".
