Колаж от всекидневни истории показва Боян Иванов в Сатирата

Актьори разсмиват публиката със скечове в авторския спектакъл на Боян Иванов "Часът, в който не знаехме нищо един за друг". Постановката на Варненския театър ще гостува на 31 март в Сатиричния театър. Боян Иванов вече получи номиниция за наградите "Икар 2005" от Съюза на артистите в България за режисурата на този спектакъл.

"Първоначално работното заглавие на спектакъла беше “Скечове”, защото това “жанрово” определение беше най-подходящо, за да опише идеята за постановка от редуващи се ситуации-миниатюри, в които център на внимание е човекът от улицата, непознатият минувач, с когото се разминаваме на ъгъла и поглеждаме само колкото да не се блъснем в него", обяснява режисьорът Боян Иванов. Според него тези фигури, които са си чужди, са поставени в провокативни ситуации, така че да бъдат “подмамени” към общуване.

Спектакълът с дългото заглавие “Часът, в който не знаехме нищо един за друг” е 11-а постановка на младия режисьор, който е поставял спектакли във Висбаден и Франкфурт - Германия, в София, Плевен и Варна у нас. Той обяснява, че автори на голяма част от ситуациите и репликите в спектакъла са самите актьори - Анастасия Лютова, Биляна Стоева, Никола Мутафов, Стоян Радев, Христо Христов и др. Те импровизират, четат обяви за запознанства, хороскопи и анонимни текстове от Интернет. Колажът от различни истории, емоции и персонажи провокира зрителя да съчини своя собствена история, извлечена от неговото ежедневие, обяснява Боян Иванов. Според него основното послание на този спектакъл е: живейте екстравагантно, търсете комичното дори в най-баналната житейска ситуация.


В спектакъла обаче центърът на внимание е поставен не просто върху непознатия минувач, но се проследява и неговото всекидневие - как той се ориентира в хаоса на живота и през какъв сюжет избира да разпознае съдбата си.

"В някои сцени-миниатюри езикът на тялото е достатъчен. В други уловката е текст, подбран специално за да изложи героите - да ги разкрие като уязвими, слаби, доверчиви, прилепчиви същества, неспособни да се защитят и прикрият от сюжетните изкушения на света и желанието за близост с другия", разказва Боян Иванов.

За основа на спектакъла той е използвал текстовете на Петер Хандке “Обругаване на публиката” и “Часът, в който не знаехме нищо един за друг”, на руснака Александър Анашевич, на френския социолог Едгар Морен, и документални интервюта. "Изобщо тази постановка е построена върху всякакви свидетелства за това как човек се ориентира в хаоса на всекидневието", обяснява режисьорът.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK