"8 жени" събира най-добрите френски актриси

Катрин Деньов, Фани Ардан, Даниел Дарио, Изабел Юпер и Емануел Беар - всяка една от тези великолепни френски актриси е в състояние на напълни киносалоните в цяла Европа. Представете си какъв празник за киномана би се получил, ако те бъдат събрани на едно място. Е, това става факт в странната криминална, музикална комедия "8 жени" (8 Femmes, Celluloid Dreams, 2002 г. - "Биг Бенг"). На вече изброените пет актриси партнират още три, които са неизвестни у нас, но са не по-малко талантливи.

Заснет по криминална пиеса от 60-те години, филмът разказва за събирането на едно семейство по Коледа в провинциална къща. Но празник няма да има, защото преди приготовленията да започнат, любимият глава на семейството е убит! Всяка от осемте жени има мотив. Всяка има тайна. Една от тях е виновна. Коя? Отговорът жените ще трябва да намерят сами, защото снежна буря ги откъсва от света и не могат да разчитат на помощ от полицията. Започва дълъг ден на разследване, наситен с кавги, предателства и разкрития, които зрителят проследява със затаен дъх.

Натрупаното напрежение се разсейва от песните на всяка една от жените, които актрисите изпълняват сами. "8 жени" е трудно да бъде охарактеризиран накратко, защото е странна, вълнуваща смес от различни стилове. От една страна, филмът напомня на кримка на Агата Кристи, но без Еркюл Поаро, от друга, на мюзикълите от средата на миналия век, от трета, носи и част от белезите на френския film noir.


"8 жени" е изпипан до най-малкия детайл. Като се почне от тоалетите на дамите, обзавеждането на къщата, великолепието от цветове. И се стигне до искрящия от френско красноречие и остроумие диалог. Осемте изключителни актриси видимо се забавляват, а тяхното настроение неусетно се предава и на зрителя. Трудно е да се отличи някоя от тях и не случайно целият актьорски състав получи колективна "Сребърна мечка" на фестивала в Берлин през 2002 г. за артистичен принос.

"Осем жени" е звездният миг на режисьора Франсоа Озон, който има щастието да режисира осем грандами от три поколения във френското кино. Осемдесет и пет годишната Даниел Дарио за първи път се снима в киното през 1931 г. и е играла с Виторио де Сика. Нейна дъщеря за трети път след "Госпожиците от Рошфор" (1967) и "Местопрестъплението" (1986) играе Катрин Деньов. Следва средното поколение, представено от Фани Ардан и Изабел Юпер, и най-младите - Емануел Беар, Виржини Ледоайен, Людивин Сание.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK