Дневник
Годините в началото на ХХ в. минават за едва ли не “най-чудесното” време в недавното ни минало, уточнява Иван Илчев в "Междено време". И той се захваща да разказва за България от онова време - увеличена раждаемост, строят се мостове, чертаят се градоустройствени планове, прокарват се широки булеварди, които пресичат ориенталска София, трамваи прозвъняват, по полетата излизат първите машини. Очевидно е, че това е време за оптимизъм и надежда.
Доста дълго време се говори за този период като за златен и според Иван Илчев "чудото" е дело на хилядите българи, които запретват ръкави и решават, че е дошъл техен ред да действат. Само един от тези анонимни българи може да бъде изтръгнат от забравата - става въпрос за Илия Ванков от Бяла черква. Преди десетина години дневникът му, воден педантично от 1 януари до 31 декември 1900 г., е открит и после издаден в Токио от японския българист Кенджи Тераджима. Сега Иван Илчев взима този дневник за отправна точка.
"Ако търсим под вола теле, без съмнение ще намерим символика в това, че Илия Венков започва дневника си на 1 януари 1900 г. Само че той не прилича на човек, който ще отдава дан на символиката. Едва ли съзнаваше, че пише бележките си в година, която някои брояха за последна на ХIХ столетие, а други - за първа на ХХ век", пише Иван Илчев.
Очевидно е, че записките от този дневник дават рядката възможност да се надникне в случките, грижите и радостите на обикновения българин. Но за "Междено време" Иван Илчев разчита още на куп документи - спомени, вестникарски статии, размисли и коментари. Става дума и за обичайното право, и за порядките и нравите, дори за оплакванията във вестниците, че някой шамаросал жена си.
Резултатът обаче си струва. Тази книга прави опит да възкреси момента. И в крайна сметка разказва за живота на българина в онези дни в неговото пълнокръвие.
-----------
Междено време
Автор: Иван Илчев
Издател: "Колибри"
Брой страници: 336
Корица: мека
