Моника Попова, художник: "Рисуването ме спасява от собствените ми емоции"

"Нарисувай ми душа!" е четвъртата самостоятелна изложба на Моника Попова в галерия "Ирида". В експозицията са включени 21 графични рисунки върху хартия, една рисунка върху платно и 26 пластики на сърца, затворени в метални кутии. Върху повечето рисунки има текстове - размисли на художничката. Едни от последните участия на Моника Попова бяха в проекта "Талвег" съвместно с румънката Стела Лие и студента от НБУ Димитър Хаджов; проекта Nigredo - Старинна баня, Пловдив, със специалното участие на германския фотограф Й. Гайзер и Централна баня - София, кураторски проект на Галя Пенкова и Моника Попова

Защо сте озаглавили изложбата "Нарисувай ми душа"?

Защото душата най-трудно се рисува. Душата няма аналог, тя е невидима за очите. Душата е абсолютно абстрактна дума и ако трябва да се пресъздаде в образ, художникът влага цялото си въображение. А сърцето е символ. Цялата съвременна история на изкуството се занимава със сърцето и вярва, че в него е съхранена душата на човека.


Защо вашите сърца са изтръгнати от човека и са в клетки?

Когато човек раздава емоция, той изтръгва сърцето от себе си. А какво получава срещу това е друг въпрос. Човек може да оцелее по пътя на раздаване на сърцето си, а може и да се погуби.

Какво ви подтикна към нова самостоятелна изложба? Предишните ви проекти бяха съвместни с други художници и артисти.

Вярно е, че много отдавна не бях правила самостоятелна изложба. В проектите, които визирахте, аз обаче се ограничих да работя с малка група хора или само с един човек. Определено имам влечение към хора, които работят с текст - те ме провокират творчески. А в случая с тази изложба за първи път илюстрирам свой текст, мои мисли, които "дописват", доразвиват рисунките ми. Все по често напоследък изразните средства на едно изкуство не са ми достатъчни.

Почувствах, че за тази изложба не ми е нужен съучастник, че мога сама да се изправя пред себе си. Просто трябваше да оставя този вулкан от емоции да изригне. С всичките си работи аз всъщност само това правя -спасявам се от емоциите си. Мисля, че когато един творец се ръководи единствено от емоциите си, той е искрен и уникален - тогава няма плагиатство, няма влияние, има откровеност.

Променя ли се с времето отношението към собственото ви изкуство? Способна ли сте на радикални жестове, които да изненадат и вас самата?

Много обичам експеримента. Непрекъснато променям изразните си средства и в тях съм радикална - мога да нарисувам душата си и с боя, и с глина, и с пръсти. Но не мога да избягам от себе си.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK