Да си изядеш менюто

Неотдавна списание New Scientist разказа за изобретението на главния готвач на ресторант Moto в Чикаго: мастиленоструен, или по-точно хранителноструен принтер, който използва вместо мастило цветни отвари от моркови, домати или патладжани, които напечатва върху хартия, направена от своя страна от соя или картофено брашно. В този вид той представял менюто си - човек го прочита, избира, а после да кажем го накъсва вместо крутони в супата или си го поръчва изпържено. С две думи - изяжда си менюто…

Без значение дали това ексцентрично изобретение ще има някакъв успех, важното тук е, че готвачът е обърнал внимание на най-съществения реквизит в един ресторант - менюто.

Този писмен документ дава различните отговори на извечния въпрос: “Какво има за обяд?” При първия прочит


то е това, което е била лампата за Павловото куче

После, при избора, кога внимателно, кога нехайно, съставяме сложен конспект за прекарване на предстоящите няколко часа.

Езикът, на който са написани ястията, кавичките, тиренцата, умалителните, метафорите, чуждите думи - всичко това трябва колкото да обясни, толкова и да съблазни. Затова и идеалното меню е това, което успее да постигне баланс между точното описание и рекламните хватки.

Първото открито меню било през 20-те на миналия век в пирамидата на неидентифициран египетски принц. Било изсечено върху каменна плоча и направило впечатление най-вече със скромността си - все пак ставало въпрос за принц и угощение, което той давал, при това за близнаци. Състояло се само от пшеничена супа, риба от водите на Тигър и печено прасенце с козе сирене.

Тогава, пък и до много по-късно, менюто изпълнявало различна от днес роля. То било създадено като лист за инструкции в дома - списък със заповеди и указания за хората в кухнята. Така било до XVIII век, когато вече са се появили предвестниците на ресторантите -странноприемниците и пивниците. Практиката била такава, че посетителите до последно били

в пълно неведение с какво ще бъдат нагостени

Даже сервитьорите не знаели какво ще принасят. Тогава менюто било само в главата на собственика и съвсем естествено - той отивал сутрин на пазара, купувал каквото му хване око, след което давал наставления според настроението си.

Първото меню в съвременен вид е във Франция, към края на XVIII век. Тогава им светнала идеята да оставят на гостите да избират. Наричали се escriteau - в скъпите ресторанти келнерите изнасяли навън големи постери до входовете на ресторантите с имената, а понякога и описание на предлаганите ястия.

Англичаните толкова харесали това нововъведение, че и до днес пред всеки пъб има дъска с написано с тебешир меню. После французите пък харесали идеята с тебешира и дъската и на свой ред я приложили към бистрата.

Философията на менюто е изградена върху сложна логистика и

познания по психология, гастрономия и физиология

Съвременният ред на поднасяне бил кодифициран в трактат на флорентинския хуманист Бартоломео Саки. В него той обяснил, че в началото са леките ястия като салати и сурови зеленчуци. После идва супата, чиято роля била да подготви небцето за варените и печените меса.

Различните ресторанти си имат различни стратегии, които обаче в никакъв случай няма да ви запленят с въображението си. В последните няколко години София се напълни с разни заведения средна класа (не за средната класа - нали я няма) - нещо като полуресторанти, полубистра, полупицарии, чиято формула на успеха се крие във факта, че в менютата им има всичко. Нещо като

кулинарна ширпотреба - от канелони до плескавици

А това със сигурност означава, че едно от двете нищо няма да струва. Най-беглият прочит на такива менюта веднага открива излишен пълнеж. Някой със сигурност изпитва ужас асортиментът му да не падне под 20 страници. Колкото повече, толкова повече - вероятно си казва.

Например в рубриката “вкуснотийки”, “цър-пър”, “нещо по така”, или каквато е там, се предлагат гъби, пълнени със сирене, със синьо сирене, с кашкавал, с пушен кашкавал, с бекон, с бекон и сирене и т.н. Когато поискате без пълнеж, не може да получите, защото сервитьорката няма как да ги “таксува”. “Майтапчийски” обяснения. В общия случай те са на първосигнално, примитивно битово ниво. Най-често големи

смешки с тъщи, снахи и с мъжката потентност

Покрай големия майтап няма да разберете точно за какво става дума и после няма да може да го върнете, защото вече е “маркирано”.

Картинките в общия случай нямат нищо общо с ястието. Те просто са сканирани от някое западно списание и после зле отпечатани. В обратния случай по-скоро са отблъскващи.

Задължително присъствие на прилагателните свежи и пресни - нещо, което би трябвало да се разбира от само себе си. В по-напредналите страни в това отношение страни се посочва от коя ферма или производител е зеленчукът.

Граматически грешки, ама много. "Мешена салата", “виенер шницел", "кордон блю". Или "курдон бльо". Както ви харесва повече.

Все още се чудя кое е по-гадно - мазно и мръсно хартиено или чисто и ламинирано меню, тук-там със залепени парченца лейкопласт с новите цени?

Не е нужно човек да изяжда менюто си - достатъчно е то да не предизвиква досада и яд.

Рецепта:

Едно великолепно кайсиево сорбе - красив край на всяко меню

2 чаши сушени кайсии

2 чаши и половина студена вода

половин чаша захар

четвърт чаша ликьор амарето

четвърт чаша бита сметана

2 супени лъжици настъргана кора от лимон

1. Сложете кайсиите в малка тенджерка и прибавете вода два пръста над тях. Оставете на тих огън, докато омекнат съвсем (към 40 минути).

2. Изцедете ги и ги разбийте в блендер, докато станат на гладка смес. Прибавяйте постепенно чашите студена вода. Прибавете захарта, ликьора, сметаната и кората от лимона и продължете да бъркате още минута-две.

3. Замразете в камера, преди поднасяне оставете пет-десет минути на стайна температура.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK