Най-древната европейска цивилизация беше открита в Германия и Австрия

Археолози са открили най-древната европейска цивилизация, мрежа от храмове с около 2000 години по-стари от Стоунхендж в Англия и египетските пирамиди, писа в. “Индипендънт”. Досега са идентифицирани около 150 гигански монумента, останките от които са под полята и градовете в днешните Германия, Австрия и Словакия. Те са строени преди около 7000 години, между 4800 и 4600 г. пр.Хр. Откритието е в състояние да революционизира представите за праисторическа Европа, тъй като досега се смяташе, че монументалната архитектура се е зародила в Месопотамия и Египет, коментира вестникът.

Повечето от 150-те храма са били изградени от земя и дърво и са разполагали с рампи и палисади, някои от които с дължина над километър. Те са били създадени от хора, които са живеели в сгради с дължина до 50 м, групирани в селища около храма. Според открити край къщите доказателства икономиката им била базирана върху скотовъдството - отглеждали са едър рогат добитък, овце, кози и свине. Цивилизацията им е просъществувала около 200 години и тъй като е била безписмена, а и е открита наскоро, засега все още дори няма име. Най-сложният комплекс, разкопан досега, е разположен под самия град Дрезден и се състои от свещено вътрешно пространство, заобиколено от две дървени палисади, три земни насипа и четири рова.

Разкопките на храмовите комплекси се провеждат активно едва през последните няколко години. Откритията вече водят до начална преоценка на датировката на много подобни структури, засечени от въздуха, но все още недатирани, посочва “Индипендънт”. Археолозите са на мнение, че монументалните комплекси, всеки от които е с диаметър поне 150 м, са разположени върху територия с дължина от около 600 км в сърцето на днешна Европа - Източна Германия, Австрия, Чехия и Словакия. Засега на тях се гледа като на феномен, свързан с консолидацията и растежа на ранните земеделски култури на Стария континент от периода на раннокаменната епоха.


Възможно е също така новооткритите неолитни паметници да са следствие от нарастването и противоборството на появяващите се през периода племенни образувания, посочва “Индипендънт”. Изчезването на монументалната култура обаче си остава загадка, както и фактът, че през последвалата бронзова епоха подобни мащабни паметници не са изграждани. Разкопките през последните три години са показали и други загадки. Всеки от комплексите например е бил използван сравнително кратко - около 100 години и от едва няколко поколения. Във всеки от тях свещеното пространство е почти едно и също като площ - по около една трета от хектара. Трето, за всеки от заобикалящите ги насипи, без значение от диаметъра, е използвана приблизително един и същ обем пръст, което означава, че времето на изграждането им е относително едно и също.

Същевременно насипите и палисадите не са служили като отбранителни съоръжения, а по-скоро за да спират погледите на обикновените хора към свещеното пространство, смятат археолозите. Освен това в края на съществуването си всеки комплекс е бил ритуално “убит”, като рововете са били засипани, а палисадите - бутнати. “Разкопките ни показват степента на монументалната визия на тези ранни земеделски общества, създали в сърцето на Европа истинска мрежа от земни комплекси”, посочва Харалд Щойбле от департамента по културно наследство към местното правителство в Саксония, отговаряло за разкопките. Един от храмовете край селцето Айтра, близо до Лайпциг, покрива площ от 25 хектара. В него са открити 200 дълги общи сгради. В тях са живели около 300 души.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK