Петък мислим, събота гласуваме, в неделя - на пикник

Петък размишляваме, събота гласуваме. Редно е вдругиден да измислим нещо по-специално за себе си и душата си. За един ден на размисъл нищо по-подходящо от месене на теста или бъркане на хайвери. Месиш и мислиш. Бъркаш и решаваш. Затова най-добрата идея е да си организираме пикник.

Днес под пикник се разбират много неща - тук попадат и барбекюто, и топлите градински нощи с ледени питиета, и протяжните неделни обеди. Понеже той означава преди всичко храна и път, като малка си мислих, че пикник е

това, което правят хората в купетата на БДЖ


Сигурно помните как изведнъж като под даден знак от торби и сакове се възнасяха пилета, пържени кюфтета и омекнали от горещината кашкавали, по които се забелязваха сълзици мазнина. После настъпваше яростно разкостване на сварените пернати с голи ръце. Пътниците режеха хляба, опрян на корема, с нож, насочен към него, на дебели и безформени филии. Премлясваха блажено и от време на време с опакото на ръка си избърсваха намазнените брадички. Всичко изчезваше така внезапно, както се беше появило, и потъваше обратно в купчини от изпокъсани и смачкани страници “Работническо дело”. Нищо чудно тази жп идилия да се е запазила и до днес и в нея само вестникът да е различен, но какъвто и да е този ритуал, в него липсва един друг основен елемент, за да го наречем пикник. Нарича се потлач. При тази древна практика, описана от антрополозите, всеки носел някакъв дар, независимо дали храна или предмет за останалите, и после всички заедно консумирали.

Като стана дума за древните, по-голямата част от

човешката история всъщност е един безкраен пикник

Първите двама човеци също се радвали на синьото небе и сочна градина, докато Господ не ги изгонил. “Хайде, казал, край на пикника ви!” Иначе думата е френска и се среща за първи път през XVI век, което означава, че тогава се появила нужда от дума, която да опише новото забавление на европейската аристокрация - показното изнасяне на гастрономическото охолство, порцелан, прислуга и кристал от замъците навън, сред природата. В средата на XIX век настъпил апогеят на пикника и това е благодарение на викторианските градински партита. Както и към всичко останало, викторианците се отнасяли изключително сериозно към пикниците. Били ненадминати в опаковането - от сосовете до сребърните лъжички за чая, превърнали в класика кошницата и одеялото. По-важното обаче е, че в резултат на това те въвели правила и реквизит и така превърнали пикника в институция, наредила се достойно до следобедния чай. Джейн Остин, Дикенс, Е. Фостър, Ивлин Уо - всички те използват пикника почти като

литературен похват - извеждат героите си да хапнат на открито

така че да се отпуснат и да паднат задръжките. Днес могат да се видят най-невероятни пикници. За последен път съм виждала на корида такъв организиран кулинарен разгул на открито. Не, не ставаше дума за семки и бонбонки, а за гигантски тигани и тенджери, които се вадеха от спортни сакове с паели и тортили. Организацията беше смайваща. Познатите приятели и семейства си бяха купили билети на един и същ ред и всеки носеше нещо различно. Чудех се кое е по-важното - биковете или славното плюскане, което настъпваше, и то в строго определени моменти.

И така, тайната на успешния пикник е в организацията, внимателното предварително обмисляне и… хубавото време. С последното нищо не можем да направим, но всичко останало е в наши ръце. Ужасно досадно е, когато си на някоя гола поляна и разбереш, че нямаш тирбушон или сол или че нещо в опаковането се е издънило. Един незатегнат термос означава сандвичи, подгизнали в кафе.

На пикник не се ходи без:

- възглавници и одеяла

- много лед и хладилна чанта

- плик за боклук

- много салфетки

- препарати срещу ухапвания от инсекти.

Като начало не забравяйте, че дори да сте в задния си двор, навън всичко е по-вкусно. По правило на открито се яде повече, затова предвидете повече от обичайното количество храна.

Идва ред и на прословутата кошница. С какво да я напълним? Няма съмнение - гръбнакът на всеки пикник е сандвичът, а свещената крава - варените яйца, и те ще си останат непоклатими.

Иначе като цяло най-подходящи са хапките - яденето с пръсти е много по-удобно. Това е и смисълът на думата все пак (piquer - взимам, хващам с пръсти). Добра идея са нарязаните на едро или по дължина сурови зеленчуци (чушки, краставица, моркови) и различни сосове, в които да ги топвате - хумус, снежанка и всякакви подлютени доматени. Студените супи като гаспачо и таратор също са подходящи. За десерт е удачно да се приготвят не крехки сладки от ронливото маслено тесто, а кейкове. Каквото и да приготвите, към него винаги ще върви леден фреш от лимон и джинджифил или лимон и мента.

Моят съвет е:

не купувайте готови храни

Първо, все още те не са на необходимото ниво. Да не говорим, че така утрепвате идеята за пикник в самия й зародиш. Без врътнята и подготовката това мероприятие губи смисъла си. Помнете правилото на двата часа - това е максимумът време, в което по-уязвимите храни могат да издържат извън хладилника. При топло време вече говорим за един час. Изобщо по-добре не рискувайте с храни, за които знаете, че пътуването не им се отразява добре.

Независимо дали е “Пъстървата” на Шуберт или "Радка пиратка", музиката е напълно излишна.

Сангрия

Едно великолепно испанско разхлаждащо питие За 18 винени чаши:

2 изстудени бутилки червено вино Cabernet Sauvignon литър газирана вода, ледена парчета плодове - ябълки, круши, портокали, лимони, праскови, ягоди или малини много лед

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK