Цигуларката Галина Стаменова: Найджъл Кенеди си е Найджъл Кенеди, дори когато пече пържола

 ClassicFM започна новия сезон ударно. След въздействащите изпълнения на цигуларя Светлин Русев и фантастичния челист от Санкт Петербург Кирил Кравцов дойде новата изненада - Галина Стаменова. Малко позабравено име сред немузикантската софийска публика, за младите почитатели направо непозната въпреки завидната й кариера в Европа.

Ярката интерпретация на концерта от Брух, изсвирен със съпровода на  Класик ФМ в разширен състав, остави публиката с желанието по-често да се докосва до таланта на солистката. С амбициозния диригент Диан Чобанов сплетоха енергичен тандем, който още повече подчерта индивидуалността на цигуларката. В репертоарното произведение зазвуча богата нюансировка, красив мелодичен рисунък с привнесен характер. "Тя ме пали!", каза още на репетициите младият, но опитен маестро. Не случайно Галина още 12 - 13-годишна прави впечатление на знаменития Ойстрах. След като чува "Циганката" от Равел, той я целува и иска да е негова ученичка.

Щеше ми се да я попитам откъде идват огромният заряд и характерът в нейните изпълнения, които не пести дори на репетициите. Не се ли уморява? Сама намирам отговора: след като печели златен медал на конкурс, организиран от Лондонския симфоничен оркестър, концертира и като негова солистка под диригентството на Андре Превен. Седмица след дебюта в Лондон фантастично свири Чайковски концерт (един от най-трудните) със Симфоничния оркестър на Бирмингам по покана, дошла ден по-рано. Броени са дните за реакция и при заминаването и за "Джулиард скул" - Исак Щерн и Цукерман я препоръчват за ученичка на известната педагожка Дороти Дилей. Нерви и перипетии по визите й изяждат времето за подготовка, но отново е перфектна. "Чак там разбрах, че хората чакат от години за място при Дилей. По това време тя имаше най-малко 100 ученици, ако не и повече. Аз бях първата българка", научихме от младата изпълнителка. Всъщност в музикантската й освободеност прозира почеркът на знаменитата американска преподавателка. "Дилей ми даде цялата база, научи ме да мисля. При повечето професори в Европа се сблъсквах единствено с тяхната концепция, техния начин на свирене. Никой не се съобразяваше дали това ми харесва, имам ли собствена физиономия, как ми се иска да го изсвиря. Единствено можеш да кажеш: окей, йес, сър. А какво става след това, когато няма професор, за да каже какво да правиш? При Дороти няма такова нещо. Ако един цигулар успее да усвои това, което тя преподава - върви нагоре през целия си живот. Дала ни е техническата база, а се развиваш, ако имаш


индивидуалност, характер, талант

- най-важното, защото напоследък се забравя", казва рецептата вече известната концертмайсторка. Точно такава, моделирана от Дилей индивидуалност, е и нейният близък приятел Найджъл Кенеди, с когото я свързват хиляди спомени. Включително и това как заедно са отпаднали след втория тур на конкурса "Чайковски". Тя няма афинитет към

комерсиализирането на класическа музика

дори когато става въпрос за трите тенора, да не говорим за Ванеса Мей. "На Найджъл обаче бих отишла на концерт с удоволствие, защото той е характер и на сцената. Не го прави специално, а и свири фантастично." И набързо навърза няколко преживявания. "В Гевандхаус например публиката е толкова сериозна, че въздухът в залата се  нажежава от тишина и нервност. Найджъл излезе на сцената, всичко сковано, безподобна тишина, но видя, че на първия ред някакъв мъж взе нещо от чантата на жена си и му каза: о, сър, ако аз направя така, ще имам сериозни проблеми с жена си. Публиката се разсмя и ледът беше счупен. Той си е Найджъл във всичко каквото прави, даже стек да ти опече. Покани ме у тях да си наготвим нещо. Сложи стека и взе да тананика някакво произведение, защото толкова време трябвало месото да се опече от едната страна, после го обърна от другата, пак със същото произведение, и така стекът стана готов. После тръгнахме за "Ковънт гардън", той си взе една бяла нелакирана цигулка, за да свири на улицата. Бяхме с още приятели и колеги, започна да свири на тротоара, но дойде полиция и го предупреди, че не може да свири там. Тогава Найджъл стъпи с единия крак на платното и каза: Добре, а така може ли?"   

Класика, класика, казва Галина, но обича да свири и съвременна музика, каквато даже не сме били чували. Тя е концертмайстор на Операта в Антверпен и всяка година свирят модерна опера, често писана специално за тях. "В начало я приемах с неприязън, но сега са ми много по-интересни дори от Верди, който обичам - разказва тя. Първата, "Граун Макабр" от Лигети, беше нещо изключително трудно. Не само трябваше да свиря, но имах и актьорски задачи: качвам се на сцената, пускам метроном, спирам го, махам на публиката." Последният й интерес е към барока, който в Белгия е много застъпен. "Свирихме барокова опера, диригентът беше изключителен. Ние сме зависими от диригента, защото има голямо значение за целия спектакъл. Докато един симфоничен оркестър на високо ниво може да свири хубаво и с лош диригент."

Напоследък вече жените концертмайстори са много повече, но когато аз станах, никак не беше лесно - държи да сподели Галина. Болна тема ми е. Не зная защо е така, може би се счита, че жените само трябва да си гледат децата. Затова

често развиват комплекс

- не желаят да се женят. Чуват се реплики: като родиш две деца и край. Аз също съм майка, детето ми е на 8 години. Грижим се заедно с моя съпруг кларнетист и макар че тя лесно учи пиано, кларинет, цигулка, хор, нека опита, но не искам да я правя музикант. Макар че аз получих много от моята майка - Антоанета Пенкова, известен цигулков преподавател в софийското Музикално училище, с докторат, изпълнител, със записи. Дори се лиши от собствения си старинен френски инструмент - виом, подари ми го. Тя е най-добрият ми съветник, винаги ме придружава в турнетата. Трудна професия е нашата.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK