Пролетта на Касиел Ноа Ашер

“Направи с мен това, което пролетта прави с черешата”, пише 14 годишната Ане Франк в своите дневници. На 4 август 1944 г. дневникът на еврейското момиче Ане Франк прекъсва. Всички са откарани в концлагери. Ане Франк умира от тиф два месеца преди края на войната в Освиенцим. Две години са й достатъчни, за да може да намери и изрече своята истина. А на някои не им стига цял живот да кажат и едно истинско изречение. "Снощи я сънувах... тя ми прошепна: “Спомни си своето 14-годишно детство. Оплачи собствената си смърт.” Смъртта на 14-годишната Ане Франк е смъртта на цялото човечество... Нищо не ни остава, освен да оплачем убитото 14-годишно човечество. В края на XX век ENDE MOL копира сюжета от “Задната къща” в “Биг брадър”, само че в единия случай наградата на затворените хора е да оцелеят, а в другия получават голяма сума пари. ...а Ане Франк

никога не чу The Doors

казва Касиел Ноа Ашер за новия си театрален проект "Ане/Мъртви градове" по текстове на Ане Франк, Итало Калвино и Гилбърт. Режисьорката и актриса Ноа Ашер работи по изключително сурови текстове, които в документалността си са почти сюрреалистични. Това са автентични разкази на мъртъвци. "Включих и “Невидимите градове” на Итало Калвино - една от десетте най-гениални книги на XX век за мен, той разказва за градове, които всъщност не съществуват, но има едно изследване, в което се казва, че по особено орнаментен, красив, йероглифен начин, той разказва за концлагерите."


Касиел е разтревожена от все по-голямата забрава, налегнала днешното човечество. Затова се опитва да ни събуди чрез шоково представление.

Касиел Ноа Ашер не вижда изход от човешката жестокост, слепота и безчувствие. Най-голямото разочарование на Касиел е, че в проекта не участва нито една от българските еврейски организации. Затова пък е подкрепена от много неевреи. "Много се радвам, че имат отношение към самата тема. Холокостът не е проблем само на евреите. Това се случва през цялото време и ако се заблуждаваме, че всичко е приключило и че живеем в един бел епок, значи сме в голяма грешка." Касиел не вижда никакво спасение освен в непрекъснатото припомняне, но по нов начин, за да не се изтъркат спомените ни. "Мисля, че дори и ако нашият опит бъде неуспешен, пак има смисъл." Младата режисьорка дава за пример Визентал, който до последния си ден гонел нацистки престъпници: "Това означава, че ние не сме ги забравили."

Това не е

политическо представление

в никакъв случай. Пресмята се, че Симон Визентал е разкрил, изправил пред съда и осъдил общо 1100 нацистки военнопрестъпници. Касиел Ноа Ашер не разкрива престъпници срещу човечеството. Тя прави нещо, за което се изисква повече кураж - дава глас на мъртъвците. За да успее да го направи, пред нея стои най-голямото предизвикателство - да накара младите си актьори, влюбени в живота, да чуят гласовете на мъртъвците, загинали по най-ужасяващия и обезличаващ начин - в камери или масови гробове.

Най-тежко за наблюдение обаче не са тежките трагедии, през които преминава човечеството, а любовта, която се случва като за последно. Касиел смята, че нашето поколение, а дори и предишното вече са забравили какво означава това чувство и каква сила може да притежава. "Моето представление няма нищо общо с трактовките на Hallmark. Публиката, която смята, че ще влезе на сълзлива, мелодраматична история, по-добре да не идва. Нещата са доста крайни. "И не случайно още на първата репетиция Касиел предупреждава актьорите си, че им предстоят петдесет тежки дни, в които ще им се наложи да започнат наистина да си

говорят с мъртъвци

"Тежко ми беше да правя спектакъла, все още не мога да разбера невинността на моите актьори. Двама от тях са много млади и почти не знаят какво означава холокост и концлагери. На първите репетиции те изобщо не желаеха тези “неприятни” неща да влизат в живота им , да им бърка в душата и в органите. И малко по малко ставаше това отваряне на тези демони, на тези десетки хиляди мъртъвци." С новото си представление Касиел Ноа Ашер желае да разконспирира цинизма, зад който стои една непрекъсната криза, емоционална, духовна и всякаква на човечеството. Касиел най-много се дразни, че в България по навик се считаме застраховани и недосегаеми от световните нещастия. "Случва се на най-неочаквани места и почти през цялото време от човешкото съществуване - Сараево, Руанда, и тепърва имам огромни опасения, че ще се случва и в България."Касиел Ноа Ашер се чуди как все още българинът не е успял да осъзнае подвига, който е извършил по време на Втората световна война. "Всеки друг народ, спасил своите евреи, би ходил с високо вдигната глава. При нас обаче това не се случва и най-лошото е, че това не е проява на скромност, а по-скоро на неразбраност и неосъзнатост."

За да можем да се осъзнаваме по-добре, ние трябва да можем да се наблюдаваме отстрани. Затова към петимата герои затворени в Червената къща, Касиел Ноа Ашер прибавя и пет ангели, които се включват в нашето наблюдение по мултимедиен път от екрана на тавана. Ангелите на Ноа Ашер са Иво Димчев - "студено слънце над нашта пуста културна земя",

Руши и една истинска скитница

- Мая. "За мен ангелите могат да бъдат всякакви, те могат да бъдат сакати, грозни, красиви, добре облечени, те са наблюдатели на света от всякакви гледни точки." Затова Касиел прави небето на тези ангели също обгорено, а крилата им - черни. Дори на небето няма сигурно спасение. Ноа Ашер избира Червената къща като затворено пространство, в контекста на всичко, случващо се в София - убийства, лицемерие и фалш. Това е още една препратка към къщата на Ане Франк и всички останали къщи - в които някой някога е бил или е затворен и същевременно "освободен" да полети в най-чистите си мечти. Петимата актьори го правят в присъствието на Касиел. Известният като Боби Турбото тук се появява в една съвсем друга светлина и "става ясно, че Боби може да бъде и един много сериозен актьор". За да ги запали още по-категорично, Касиел Ноа Ашер също влиза в къщата, където още са дебютната млада актриса Ева Тепавичарова, Дани Рашев, актьор от "Сфумато", Рут Хашмонай и Диана Добрева и Антония Пашова.

---------

Тя е скандална, с безброй превъплъщения. Мнението за актрисата Касиел Ноа Ашер покрива целия регистър - от "бездарна" до "много талантлива". Със сигурност оригинална, което в България обикновено е трудна позиция. Тя не мрънка, а воюва до дупка. По време на снимките на "Огледалото на дявола" на Николай Волев получава комоцио. Режисьорът Роберт Стуруа я избира за ролята на Дева Мария в постановката "Дванайсета нощ" в Националния академичен театър. Спечелва кастинг за роля в израелски сериал, заради която се остригва. Често сънува бъдещите си спектакли. В "Амок" говори по скорпионски арогантно и същевременно наивно. Касиел Ноа Ашер има излъчване на демоничен ангел. В последния й творчески "сън" си говори с малкото еврейско момиче Ане Франк. Какво се е получило ще можем да видим скоро в Червената къща.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK