Софи Марсо - една от най-ярките звезди на днешното френско кино, огрява своите почитатели у нас предимно с изявите си в нефренски продукции: "Смело сърце" на Мел Гибсън, "Отвъд облаците" на Микеланджело Антониони и Вим Вендерс, "Само един свят не стига" (поредния Джеймс-Бондов екшън с Пиърс Броснан)...
Сред изключенията е комай "Дъщерята на ДАртанян" на Бертран Таверние. Заключението звучи на пръв поглед парадоксално, но си е съвсем логично. От една страна, в последните години галските заглавия не се радват на особена популярност сред родните филморазпространители, а от друга - самата актриса се чувства добре в Холивуд.
От днес обаче може да видим родената през 1966 г. парижанка във френския "Антъни Цимер" на режисьора дебютант Жером Сал. Дарилият името си за заглавие на филма герой е загадъчна личност като оня Годо, дето всички очакват. Никой не знае истинското му име, никой не го е виждал, ала, както е писано - "По делата му ще го познаете". А те, делата на Цимер, са свързани с придобиването на финансов капитал по не особено почтен начин. Навсякъде по света този мистериозен мъж е оставял следи, по които се втурва амбициозното ченге Акерман (Сами Фрей - Арамис в споменатия "Дъщерята на ДАртанян").
Полицаят митничар е убеден, че все някой ден престъпникът ще се срещне с любимата си Киара (Софи Марсо). Ала миг преди това да се случи, привлекателната дама получава инструкции от своя човек и с цел да заблуди преследвачите се присламчва към напълно непознатия и невинен Франсоа (Иван Атал - "Преводачката"). Той пък моментално лапва въдицата и хлътва по фаталната Киара, превръщайки се по този начин в подвижна мишена за всички, които жадуват да си разчистят сметките с недосегаемия Цимер. Оказва се, че техният брой никак не е малък...
"Антъни Цимер" е първият филм на Жером Сал (той е негов постановчик, сценарист и автор на диалозите), но си личи предишният му опит, натрупан като фотограф репортер, сценарист, режисьор документалист... Творбата държи зрителя в напрежение и постоянно изненадва, но не само защото е трилър, а защото е направена интелигентно, с много фантазия и мисъл. "Антъни Цимер" е естетски филм, но в никакъв случай не е предвзет или претенциозен. Има си и своите прелести - френската Ривиера е показана по изключителен, топъл, дори интимен начин, който е далеч от традиционната "балкантуристка" лъскавост.
Затова допринася най-вече работата на оператора Денис Роден, комуто се дължи и подчертаваната нееднократно от критиците "очебийна сексуалност" на Марсо. В обяснението за това също няма никаква изненада - в началото на 90-те Роден заснема цели седем филма от прочутата целулоидна поредица "Емануела". С опит е и композиторът Фредерик Талгон, работил съвместно с Джордж Лукас върху сериала "Приключенията на младия Индиана Джоунс".
Освен изредените изключителни актьори в "Антъни Цимер" участват още Жил Льолуш, Димитри Рато и големият полски майстор Даниел Олбрихски, който лично аз отдавна не бях гледал на екрана. Тъй че дори само заради него си заслужава да бъде видян този филм.
Виж видео 
