Загадъчният Антъни Цимер

Софи Марсо - една от най-ярките звезди на днешното френско кино, огрява своите почитатели у нас предимно с изявите си в нефренски продукции: "Смело сърце" на Мел Гибсън, "Отвъд облаците" на Микеланджело Антониони и Вим Вендерс, "Само един свят не стига" (поредния Джеймс-Бондов екшън с Пиърс Броснан)...

Сред изключенията е комай "Дъщерята на ДАртанян" на Бертран Таверние. Заключението звучи на пръв поглед парадоксално, но си е съвсем логично. От една страна, в последните години галските заглавия не се радват на особена популярност сред родните филморазпространители, а от друга - самата актриса се чувства добре в Холивуд.

От днес обаче може да видим родената през 1966 г. парижанка във френския "Антъни Цимер" на режисьора дебютант Жером Сал. Дарилият името си за заглавие на филма герой е загадъчна личност като оня Годо, дето всички очакват. Никой не знае истинското му име, никой не го е виждал, ала, както е писано - "По делата му ще го познаете". А те, делата на Цимер, са свързани с придобиването на финансов капитал по не особено почтен начин. Навсякъде по света този мистериозен мъж е оставял следи, по които се втурва амбициозното ченге Акерман (Сами Фрей - Арамис в споменатия "Дъщерята на ДАртанян").


Полицаят митничар е убеден, че все някой ден престъпникът ще се срещне с любимата си Киара (Софи Марсо). Ала миг преди това да се случи, привлекателната дама получава инструкции от своя човек и с цел да заблуди преследвачите се присламчва към напълно непознатия и невинен Франсоа (Иван Атал - "Преводачката"). Той пък моментално лапва въдицата и хлътва по фаталната Киара, превръщайки се по този начин в подвижна мишена за всички, които жадуват да си разчистят сметките с недосегаемия Цимер. Оказва се, че техният брой никак не е малък...

"Антъни Цимер" е първият филм на Жером Сал (той е негов постановчик, сценарист и автор на диалозите), но си личи предишният му опит, натрупан като фотограф репортер, сценарист, режисьор документалист... Творбата държи зрителя в напрежение и постоянно изненадва, но не само защото е трилър, а защото е направена интелигентно, с много фантазия и мисъл. "Антъни Цимер" е естетски филм, но в никакъв случай не е предвзет или претенциозен. Има си и своите прелести - френската Ривиера е показана по изключителен, топъл, дори интимен начин, който е далеч от традиционната "балкантуристка" лъскавост.

Затова допринася най-вече работата на оператора Денис Роден, комуто се дължи и подчертаваната нееднократно от критиците "очебийна сексуалност" на Марсо. В обяснението за това също няма никаква изненада - в началото на 90-те Роден заснема цели седем филма от прочутата целулоидна поредица "Емануела". С опит е и композиторът Фредерик Талгон, работил съвместно с Джордж Лукас върху сериала "Приключенията на младия Индиана Джоунс".

Освен изредените изключителни актьори в "Антъни Цимер" участват още Жил Льолуш, Димитри Рато и големият полски майстор Даниел Олбрихски, който лично аз отдавна не бях гледал на екрана. Тъй че дори само заради него си заслужава да бъде видян този филм.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK