Новата латиноамериканска литература залага на реализма

Колумбийският писател Хорхе Франко не е магически реалист. Той е просто реалист. В романа му "Росарио Тихерас" героите са труп, който присъства на парти, и криминално проявена, която пуска език на жертвите си, преди да им пръсне мозъка. Очевидно новите колумбийските автори вече не се нуждаят от магическия реализъм, направил латиноамериканската литература световноизвестна, посочва Ройтерс.

Техните творби не са преведени в чужбина, а желанието на Европа и САЩ да продължава да чете латиноамерикански романи за носещи се във въздуха свещеници и бебета с опашки отвращава младото поколение писатели.

Най-краен е може би Ефраим Медина, в чийто роман "Взаимните техники на мастурбация на Батман и Робин" няма нищо магическо. Според него неговият сънародник и нобелист Габриел Гарсия Маркес, чийто роман "Сто години самота" популяризира магическия реализъм по света през 70-те години, "трябва да направи нещо за Колумбия и да дари себе си на някой музей".


Франко е по-мек и твърди, че не се чувства засегнат от могъщата сянка на Маркес, който винаги е бил добър с него. Той обаче признава, че проблемът е налице - по света продължават да очакват Латинска Америка да произвежда магически реализъм и автори като него, сънародника му Сантяго Гамбоа и перуанеца Хайме Байли трудно пробиват зад граница.

Магическият реализъм се появи във време, когато Латинска Америка бързо се модернизираше, а националното самочувствие и левичарската мисъл придадоха ново значение на местните фолклорни традиции, маргинализирани вече в Европа. Континентът обаче вече е различен, а същото важи и за литературата му. "Градове като Богота, Буенос Айрес и Мексико растат бързо и все повече приличат на тези в Европа. Те имат подобни социални проблеми, което дава теми на литературата", казва Франко. "Ние ползваме вече градски език, който няма нищо общо с магическия реализъм."

Франко успя да продаде от "Росарио Тихерас" само в Колумбия над 300 000 бройки, което го направи най-успешния автор след Маркес. Нобелистът признава, че той е "един от колумбийските писатели, на които бих желал да предам щафетата". Историята е разказана от първо лице от името на Антонио, младеж от висшите слоеве на обществото, влюбил се в красива, но кръвожадна антигероиня. Действието се развива сред моралния упадък на побъркания по кокаина Меделин в края на 80-те години. Романът вече е филмиран и преведен на английски език. (Дневник)

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK