Лаокоон е жрецът, който се е противопоставил на боговете. Концепцията на новото танго студио със същото име обаче не е противопоставяне, а нова интерпретация на танца. Идеята на Ивайло Александров и Стефка Карастоянова е да извлекат есенцията и да преработят авангардно класиката. Да потърсят новата естетика на танца, защото според тях днес тангото от XIX век днес е без контекст. Интерпретацията в аржентински стил се базира на емоцията между мъжа и жената, а техните взаимоотношения са различни от тези на нашите баби и дядовци.
Срещите на клуба са в галерия "Класика" на ъгъла на ул. "Юри Венелин" и "Л. Каравелов" и в залата на "Христо Белчев" 3. Освен танци ще има танго кино и беседи. Идеята е да се създадат професионални двойки и да се организират спектакли в естетиката на тангото.
С "Лаокоон" в София танго клубовете стават три. Първото - “София танго”, е на Чавдар Крумов и Йорданка Иванчева. “Тангерин” се води от Иво Парушев и Надя Асенова. По думите на Ивайло и Стефка между клубовете няма конкуренция - те се допълват един друг и всеки предлага различна гледна точка към танца. Стилът на "Лаокоон" е по-модернистичен и освобождаващ и нарушава канона, казват танцьорите.
Стефка е архитект, а Ивайло - театрален режисьор. Неговият интерес към танца започнал с хореографията към една постановка по Чехов, която поставил преди седем години в Пазарджик. Казва, че след това се вманиачил и имал периоди, в които танцувал по 24 часа. Нейният интерес дошъл като резултат от любовта й към испанската култура. И като компенсаторна реакция на дисциплината, която изисква професията й.
Тангото е танц за всички възрасти, не се изисква специална физическа подготовка, обяснява Стефка. В клубовете се събират “хора с добра ценностна система, с желание да усъвършенстват обществената си култура и да задълбочат емоциите си - продължава тя, - икономисти, адвокати, астрономи, лекари, които държат да видят света от една естетска позиция. В клубовете те намират перфектната ситуация да изразят своята артистичност, а стеснителните ставата по-освободени в общуването си."
По думите на Ивайло тангото е медитация на съзнателно ниво, дзен. Феномен, който дава на обществото нещо по-романтично, емоционално и стойностно. Това е времето на загуба на разсъдъка, на дистанция от социалното ежедневие, моментът, в който можеш да усетиш красотата на живота.
На въпрос дали всеки може да танцува с всеки отговаря, че е необходимо вътрешните енергии на двамата да съвпадат. В тангото партньорите се сменят, затова трябва да се пренастройваш към различни енергии, движения и настроения, което е работа върху сетивността, казва Ивайло.
Тангото е контрапункт на унисекса, жената е сто процента жена и мъжът - мъж, твърди Стефка. Разказва, че тя самата се е променила, откакто танцува. Носи по-често обувки с токчета и поли. Променила се е и походката й. Мъжът винаги води, но всъщност е подчинен на жената - работи за нейното изящество и се стреми да изрази максимално нейната телесност. Той също се променя от танца - става повече кавалер и по-толерантен.
Виж видео 
Виж видео 
