"Литературен вестник" стана на 15 години

Течението на независимия седмичник е като учебник по съвременна литература

Има един литературен вестник, който така се и казва - "Литературен вестник". По него след време онези, които продължават да четат, ще изучават съвременната литература - тази от 90-те години на вече миналия век и от началото на новия. Защото тя буквално се случва на неговите страници. Новината е, че вестникът навършва 15 години. Тази годишнина си струва да се отбележи най-малкото защото времената на прехода бяха и продължават да са изпитание за културната периодика. След 1989 г. ентусиазмът на промените роди много нови издания за литература и култура, но съществуването им се ограничи до някоя и друга година. Финансовата нестабилност, свиването на книжния пазар, конкуренцията на комерсиалната преса си казаха думата. А "Литературен вестник", макар и често на ръба на екзистенц минимума, продължава да излиза седмица след седмица от февруари 1991 насам.


До голяма степен това се дължи на личната енергия на редакторите му през годините. Сред тях от самото начало се открояват имената на Едвин Сугарев, Малина Томова, Ани Илков, Румен Леонидов, Владимир Левчев, малко по-късно Миглена Николчина; графичното оформление е работа на Стефан Десподов. В тяхно лице вестникът наследява



опита на самиздата





на алтернативните академични и поетически кръгове от края на 80-те. Налага се като пространство на постмодерната литературна игра и експеримента, на сериозния теоретичен дебат и актуалната полемика. Когато част от основателите се оттеглят, предават щафетата на едно следващо поколение, тръгнало от тези страници - Георги Господинов, Бойко Пенчев, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов, Амелия Личева. Към средата на 90-те се обновяват форматът и графиката. Ироничната плакатност на Десподов е заменена от не по-малко ироничната приказност на Яна Левиева. Вестникът продължава да се списва и когато карнавалът на 90-те отмина, езиците се втвърдиха, а думата постмодернизъм взе да се изтърква от употреба.  


На страниците му радикално се ревизират литературните йерархии от тоталитарните времена и се открояват подобаващо фигурите на Биньо Иванов, Константин Павлов, Иван Теофилов, Екатерина Йосифова, Георги Рупчев. Същевременно пак там дебютират и сътрудничат автор(к)и като Силвия Чолева, Елин Рахнев, Eмил Андреев, Деян Енев, Стефан Кисьов, Надежда Радулова, Тома Марков, Николай Бойков, Димитър Кенаров и много други. "Литературен вестник" естествено се превръща в център на едно невидимо общество, в което влизат професори и студенти, начинаещи писатели и живи класици, преводачи, театрали, меломани...  


Трябва да кажем, че самото явление "независим седмичник за литература" е оригинален



местен патент



В другите страни литературната периодика е представена било от списания и алманаси с месечна или неколкомесечна периодичност, било от седмични приложения към големи всекидневници от рода на Times Literary Supplement, авторитетната притурка за книги на английския "Таймс". На този фон нашият "Литературен вестник" е своеобразен кентавър" (по определението на един от редакторите му) с литературна глава и вестникарска задница, хибрид между трайността на доброто четиво и непосредствената реактивност на актуалната преса.


"Вестникът, който не е един", е друг начин да го определим. Защото в него има толкова вестници, колкото и редактори. Тонът, видът, съдържанието на един брой се определя от стила и почерка на съответния водещ редактор. Ротацията на редакторите, а не постоянните ресорни ангажименти е специфичният принцип на правенето му. Отделни броеве, посветени на новата чешка, полска, унгарска и др. литература се подготвят от гост-редактори. През последните две години  към него излиза месечната притурка за университетска култура Varium est, издавана от Нов български университет.


"Вестникът с



най-миниатюрната редакция



е друго възможно определение. Той последователно сменя тясна стаичка на "Раковски" 134, в която двама души трябва да се изчакват, за да се разминат, с временен офис някъде на "Дондуков", за да уседне по-трайно на съседния номер - "Раковски" 136, в т.нар. Яворова къща, тъкмо в разгара на епическите скандали около нея. Но в крайна сметка литература при литература отива. Там в продължение на няколко години редактор, страньор, коректорки, сътрудници се побираха в слугинската стаичка, от която, казват, в нощта след фаталния изстрел на Лора изтичала слугинята, крещейки "госпожата се уби". Отскоро вестникът се помещава на ул. "Иван Рилски" 1, недалеч от Петте кюшета, където за първи път е на по-широко.


Това е историята, засега. Така че, когато чуете "Литературен вестник", не питайте "как се казва" или "кой точно". Той е един - литературният вестник. Четете го.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Constantin
    Constantin
    Рейтинг:

    Поздравления на всички, които през годините направиха възможно този вестник да го има. Страхотно четиво, винаге интересно. На "върха на копието". Свежа глътка за смазания от простащина български интелектуалец. Дерзайте познати и непознати приятели! Чета ви от много години, даже в Лос Анжелес. Още съм под впечатлението на страхотния анализ на Едвин Сугарев за последната пиеса на Иван Станев. Какви хубави неща стават в България, въпреки всичко. Здраве и успех.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK