Писателката Анна Старобинец: След "Пубертет" моите близки решиха, че не съм наред

Анна Старобинец

Анна Старобинец



Анна Старобинец е родена в Русияпреди 26 години. Дебютната й книга е номинирана за престижната награда"Национален бестселър" още като ръкопис и се нарежда сред най-силнитепроизведения на най-новата руска проза. Детски дневник със забавниправописни грешки постепенно прераства в изповед на чудовище. Майката сужас открива, че синът й има психически отклонения. Той отбелязва вкалендарче месечните цикли на сестра си, трупа захар под леглото си идесертчета във възглавницата мравките обичат сладко. Особняците сепревръщат в страшни хора, докато страшните се оказват просто особняци.Сборникът с разкази "Пубертет" от Анна Старобинец се появи на българския книжен пазар някъде в средата на януари тази година. Тихомълком книгата започна да се препредава от ръка на ръка. Трудно може да се наподоби ефектът от четенето й, аз бих го сравнил с тотално обливане с вряла вода, при което читателят във всяка секунда е поставен на електрическия стол с едничката мисъл да бъде изхвърлен от старите си представи за реалността и да влезе в контакт с нея.


Макар предложените разкази иповестите в сборника да не са равностойни по качество, като цяло стилътна Старобинец е стегнат, подреден и разпознаваем. Това дали ще гоопределим като "нереалистична" проза или "психо-био-фантастика" евъпрос само на дефиниция. Както казва самата авторка, критиците секолебаят дали съм "новият Кафка" или "новият Гогол".


Въпреки огромната й заетост и поведение на чешит Анна все пак намери време да отговори на няколко въпроса на "Дневник".




Водеща тема във вашата дебютна книга е човекът и всичко, което протича в неговата глава. Да разбирам ли, че той все още се намира в пубертета си?


- Човекът и всичко, което протича в неговата глава... безусловно ме занимава. Но книгата показва още, че съществува несъответствие между това, което протича в главата му и това, което е извън нея в т.нар. реалност и това несъответствие няма ясно обусловени граници. Например събитията от заглавната повест - "Пубертет" - могат да намерят обяснение с факта, че главният герой претърпява психическо разстройство вследствие на настъпили хормонални промени - и с това можем да си разтълкуваме неговото поведение. Можем обаче да го тълкуваме и със "заговора" на мравките, които окупират главата му....


В разказите "Правила" и "Семейство" също така не е съвсем ясно дали това, което се случва на героите, е тяхната персонална шизофрения или просто реалността действително се изменя, проявява към тях агресия или диктува свои условия...


С няколко думи - реалността не е толкова сигурно и просто нещо, тя е многомерна и разтеглива, а ние не сме свикнали да влизаме в контакт с нея. Обичаме да наричаме обкръжаващите ни странни събития съвпадения, а произтичащите от тях страхове - суеверия.


Как се прие вашият дебют в родината ви Русия?


- Различно. В пресата отзивите бяха изключително положителни. Понякога даже удивително възторжени - едни ме наричаха новият Кафка, други - новият Гогол. А ако говорим за читателските реакции, например от интернет форумите - там освен одобренията съм срещала и доста злобни възгласи като тези: "Прочетох книгата на Анна Старобинец. Желанието, което изпитах от това, е да я разкъсам на парчета, да я запаля и да я захвърля в тоалетната", "Преди обед четох сборника на Старобинец. Спрях до средата, едва не повърнах. Така и не можах да си завърша обяда" и т.н.


По същия начин приеха книгата и моите близки. Едни я четоха с възторг, след което ми се обаждаха, за да обсъдим детайлите, поздравяваха ме. Други, започнаха да странят от мен: струва ми се, предположиха, че подобно на моите герои и аз не съм наред с главата си.


Какво ви дава журналистиката на вас като писател и какви са рисковете за журналиста, който се трансформира в писател?


- Единственото, на което ме е научила журналистиката, това е навикът да обръщам изключително внимание на детайлите. За другото... Мисля си, че журналистиката може само да навреди на писателя: журналистическият подход ограничава фантазията. Прави текста по-сух, по-твърд, опростява го. Всъщност това може да се каже и за обратното. Писателството също така не е безобидно за журналиста: след като си дадеш свободата и се почувстваш "писател", да се занимаваш с журналистика е доста по-трудно, по-сложно.


- Тези дни четох ваша рецензия за Харуки Мураками (най-популярният и най-оспорваният в момента съвременен японски автор; на български език са преведени книгите му "Норвежка гора" и "Спутник, моя любов" - бел. ред.), какви са впечатленията ви от неговото творчество?


- Към неговите книги се отнасям с необходимото внимание, но не бих казала, че изпадам във възторг от тях. Най-много ми допадна неговата "Pinbal, 1973".



Бихте ли споделила за финал какво ново се случва в руската "нереалистична" проза и още какво е вашето отношение към литературните стилове и жанрове?


- Нищо ново не се случва.Всъщност сега у нас пазарът е залят с всякаква булевардна "боза" сфантастичен привкус. Извинете ме, но не мога да приема на сериознонашумялата "Нощна стража". А ако говорим за "висока" фантастика наравнището на Булгаков, Замятин или братя Стругацки - такава липсва.


За отношението ми към литературните жанрове... Разбира се, обичам и чета не само фантастика и мистика. От съвременните автори най-много ми допада Нийл Гейман. С голяма симпатия се отнасям към трилърите, към психодрамите. Чета класика. Може да се каже, че чета всичко - в това отношение съм всеядна. Обаче не ми допадат руските младежки "дневници", т.нар. проза от типа а-ла Довлатов или Лимонов. Почеркът на Довлатов и Лимонов е недостижим и никой не би могъл да ги копира, днес обаче се тиражират техни подобия, вторични и примитивни. При нас този стил (на примера на Ирина Денежкина) вече е нарицателен и се именува "нова искреност". Само че тази искреност по-скоро клони към олигофрения.



Ключови думи към статията:

Назаем от ...

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на G-Unit
    *****
  2. 2 Профил на georgi10
    *****

    V momenta v niakoi Iztoshno-evropeiski srani tsari palen out po otnoshenie na literaturata...

  3. 3 Профил на Nikole
    *****
    Неутрално

    Радващо е, че дори в днешна Русия има попадения като Старобинец. Свежи идеи и подкован стил. Определено ми хареса





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK