Тери Джоунс, актьор и писател: Хуморът е опасно нещо

Тери Джоунс

© Архив

Тери Джоунс



Тери Джоунс започва като комедиен актьор и съсценарист в прочутата група на "Монти Пайтън". Едни от най-запомнящите се роли на Джоунс са тези на жени на средна възраст с тънък глас. Автор е на сценария на "Лабиринт", приказна история с участието на Дейвид Бауи. Автор е и на детски и исторически книги. От 2001 г. във вестниците The Observer и The Guardian Тери Джоунс води рубрика, където критикува водената от САЩ и Великобритания външна политика.


След броени дни на София филм фест Тери Джоунс ще открие ретроспективна панорама от филмите си "Монти Пайтън и Свещения граал", "Животът на Брайън" и "Смисълът на живота".


Очаквахте ли да станете толкова известен?




- Не, не очаквах, или поне не осъзнавах, че ще стане именно с "Монти Пайтън". Мисля, че всички знаехме, че "Пайтън" ще е един от най-смешните телевизионни сериали по онова време, но нямахме никаква идея, че ще се окаже и толкова дълготрайна връзка.


Какво е мястото на хумора в днешния свят. Защо се страхуваме толкова много от иронията?


- Мисля, че ни е необходима голяма доза хумор, за да оцелеем в днешно време... всъщност не се сещам за епоха, в която да сме можели без смеха. Хората, които се страхуват от смеха, са обикновено тези, които искат да упражняват власт над останалите, а хуморът може да застраши властта им.


Над какво работите в момента?


- В момента работя върху няколко неща - първото е телевизионен сериал за BBC2, озаглавен "Варварите" (Barbarians), който ще излезе по-късно през годината. Освен това пиша книга, озаглавена "Злите машини" (Evil Machines). Също така ще режисирам една опера за телевизията по-късно през годината.


Интересувате се от история, особено от средновековна - смятате ли, че е настъпила някаква особена промяна в човешките взаимоотношения сега през XXI век?


- Това, което ме привлича в историята, е да откривам приликите между тогава и сега. Не мисля, че днес хората са много по-различни, отколкото са били през средните векове или дори 2000 години преди новата ера. Типовете, които искат да имат власт над останалите, са същите и вършат точно същите неща, за да я завоюват. Използването на религията за установяване на временна власт е правено от племената на даките още през 500-та г. преди новата ера.


Кой е любимият ви филм и защо?


- “Фани и Александър” на Бергман, защото създава един толкова прекрасен свят, който не ти се иска да свършва.


Бихте ли се уплашил, ако трябва да направите хумористичен филм за живота на Мохамед? Смятате ли, че все още изкуството е по-силно от религията?


- Да, мисля си, че всеки е в правото си да премисли поне два пъти, ако реши да се захване с подобен проект точно сега. Но ще ви кажа едно - цялата ситуация беше създадена от западната военна индустрия - в отчаянието й да си намери нов враг след падането на комунизма. Спомням си, че в началото на 90-те четох някъде, че производителите на оръжие се надявали ислямът да замести комунистите, за да могат да продължат да продават стоката си. Като четях тогава, си мислех че някой лошо се е пошегувал.


Кой е вашият любим творец?


- Бъстър Кийтън в киното и Брьогел в рисуването - защото и двамата са едновременно истински, смешни и дръзки и ти помагат да погледнеш на света по различен начин.


Кой е най-силният ви спомен от детството? Мислите ли, че по някакъв начин той се е отразил на живота ви?


- Роден съм в Северен Уелс и мисля, че напускането на родния дом на петгодишна възраст ми остави травма за цял живот. Също така си спомням, че срещнах баща си за пръв път чак когато бях на четири години и половина, когато той се завърна от участието си във Втората световна война през 1946 г.


Дайте ми пример за отлична храна, ресторант или място някъде по света?


- Отлична храна? Убеден съм, че храната, която ще ям тази вечер, ще е отлична, защото още не съм я опитвал. Сериозно - българските салати са ми много любими!


Кога си почивате?


- Когато спя.


Говорите ли си със съседите и за какво?


- Сега живея в Северен Лондон и обикновено “обсъждаме” със съседите факта, че си ремонтирам къщата и това как майсторите ми ги държат будни по цял ден.


Срещате ли се все още с другите от "Монти Пайтън". Някакъв нов проект заедно?


- Живея на десет минути пеша от Тери Гилиъм и на двайсет от Майкъл Палин. Все още сме много добри приятели. Джон и Ерик сега живеят в Щатите.


Интервюто взе Стефан Галибов


С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK