ELLES: мест., ж. р., мн. ч. /фр./

6 минути Ружа Лазарова и 1 минута Емили Дикинсън в театъра на Шан-з-Елизе

ELLES: мест., ж. р., мн. ч. /фр./

© Елка Нинова



Ружа Лазарова живее в Париж от от 1991 г. Автор е на три романа, издадени във Франция: "На върха на езика" (1998 г., изд. "00 часа"), "Кръстосани сърца" (2000 г., изд. "Фламарион") и "Спирачки" (2004 г., изд. "Балан"). Завършила е френска филология в София и политически науки в Париж. Луда по моторите и пътешествията. С лекота влиза в ритъма на различни култури - от Лаос до САЩ. Обявява за депресираща всяка седмица без купон или писане. Не е сигурна кое е за предпочитане - животът на колела или уреденият бит. Засега балансира между двете.




Имената са подредени по азбучен ред, вероятно от деликатност. Както и да ги подредиш обаче, нещо пак ще бие на очи. Списъкът започва с латинското В - Симон дьо Бовоар, и завършва с W - Вирджиния Улф. А по средата, някъде между Колет и Натали Сарот, е мястото на L: Ружа Лазарова. Общо 20 авторки, чиито текстове са компилирани и превърнати в органична пиеса за живота на една жена. Кръстена е Fragments d'elles и ако някой твърди, че може да преведе това заглавие, нека опита. Аз лично пробвах с "женски фрагменти", после с "женски пъзел", но всеки път ме гледаха намусено - тези варианти били толкова директни, че превръщали финото заглавие в обещание за пошъл сексизъм.





Fragments d'elles е моноспектакъл. Играе се от февруари в камерната зала на парижкия театър Шан-з-Елизе. На сцената няма почти нищо - само няколко воала, между които се движи една от любимките на френската публика - Фани Котенсон ("Сезар" за филма "Северна звезда"). Предишният й голям успех е в култовия спектакъл "Монолози за вагината". Сега, в новата постановка, произнася текст, който спокойно би могъл да звучи патетично и да окайва тежката женска съдба. Героинята на Fragments d'elles си припомня отминалата младост, битките с майка си, неразбирането на мъжете и тежестта на домакинската работа. Само че вайкане няма, дори и в премерено количество. Публиката се залива от смях, докато слуша от сцената мекия глас на Фани Котенсон, която с детски триумф съобщава колко чинии е измила през живота си. Първо умножава четири чинии по три хранения дневно, после броя получени чинии - по броя дни годишно, и накрая резултата по броя години, които е прекарала в брак. Не помня колко излязоха, май 40-50 хиляди.



Не знам и от коя авторка е взет въпросният абзац, а освен това си мисля, че това няма особено значение. Компилацията на текстове от различни епохи, писани в различни стилове и съдържащи различно отношение към жената като такава, е толкова органична, че ако не беше програмата и натрапчивите триметрови афиши в метрото, с чинно подредените върху тях 20 авторски имена, можеше да мине за самостоятелно произведение. Тази заслуга е на Ан Ротенберг, директор на фестивала на епистоларната литература в Гринян. Ако се вземе предвид това занимание на компилаторката, нищо чудно, че монологът от сцената звучи като писмо на жена, писано до много нейни приятелки. Нещо като колективен имейл.



Ако въпреки това искате да разберете на кой точно автор по колко точно минути сценично време се падат (в 60-минутния спектакъл), вижте отново подзаглавието (Ружа Лазарова изрично ми забрани да изчислявам "такива глупости", но аз все пак го направих и получих едни престижни шест минути за нашето момиче в тази световна компания.)



"Глупостите" настрана: Fragments d'elles съдържа откъси от две книги на Ружа Лазарова: "Кръстосани сърца", излязла на български в изд. ПАН и Frein (спирачка), издадена през 2004 г. в Париж от "Balland". В първия откъс 13-годишната героиня установява, че гърдите й растат, а във втория говори 42-годишна жена, щастлива от настъпилата менопауза, тъй като най-после никой няма да й досажда с въпроса кога ще роди едно дете. Не знам защо, но на публиката това й се видя смешно. Аз също се смях. Ако Фани Котенсон ви каже каквото и да било със същата самоирония, вие също бихте се смели.



За този спектакъл писаха основните френски вестници и говориха по трите водещи телевизии. На авеню "Монтен", пред входа на театъра, няколко души си пробиваха път с лакти и търсеха билети. Ружа Лазарова, единствената жива авторка, представена на премиерата, влезе в театъра с моторджийска каска, протрито кожено яке и два вълнени шала, намотани няколко пъти около врата. На единия бяха бродирани рози, определяни от собственичката им като български. Книгите й се предлагат по книжарниците в отдела "френски романи". Премиерата отпразнува в руски ресторант с аржентинец. Иска да пише книга за Китай.


Коментари (0)
  1. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK