Ирина Флорин от игла до конец

Певицата създаде колекция облекла и бижута

Ирина Флорин от игла до конец

© Дневник



Нежно, крехко и беззащитно момиче, нацупени устни, тъжни очи - образът в клиповете на Ирина Флорин. В „Руж” обаче влиза съвсем друга жена. Начинът, по който подканва сервитьорите да преместят ароматните пръчици, които димят точно в лицето ми, ме кара да се съмнявам в крехката натура от екрана. Срещу мен сяда силна и твърда личност - издават го гласът и маниерите й. „И двете сме истински. Не мога да го обясня това нещо. Особняк съм - обичам сама да решавам всичко за себе си. Когато искат да ми помогнат, се дразня. Не разчитам много на другите, не в лошия смисъл - смятам, че не са разбрали какво точно искам да направя. Упорита съм. Истината е, че от години не съм си оставяла работата на никого, участвам във всички процеси, имам свое мнение. Тръгвам да правя нещо, когато ми е избистрена концепцията. Модната колекция например ми се избистри за почти две години."


Това е новината за Ирина - вече има създадена своя модна колекция "IF by Ирина Флорин". Тя се допълва от линия бижута, разработени съвместно с Галдини - IF by Galdini. Сега разбирам произхода на невероятния пръстен с едър лилав аметист върху ръката й. Чудя се дали като го е избирала, е мислила за „Цвят лилав”. Иначе е с дънки с ниско дъно и карирано палто - не са от нейната колекция, но определено са от колекция, а не от конфекция.


„Инвестирала съм толкова много в себе си като музикант. Нелогично е да не използвам своята публичност. Искам да се развивам. Да правя неща, от които изпитвам удоволствие, и те да са много красиви”, обяснява тя още преди да съм попитала защо?




Уточнява, че това не е край на музикалната й кариера, а просто нещо, с което отдавна иска да се занимава. Смята, че музиката и модата са свързани. „Някак си естествено ми дойде”, продължава по темата за новото си занимание и за трети път поглежда дали не са вдигнали колата й с паяк от съседната пряка. „Не съм оставила музиката, напротив, сега много по-спокойно и организирано се случват нещата. Не се чувствам стресирана на всяка цена да правя големи музикални продукти. Няма какво да се доказвам в музиката, готините неща стават, когато ги правиш за удоволствие.” Съгласявам се.


През последните две-три години стана световна тенденция звездите от сцената да се опитват да пробият и в модата. Обикновено нещата стават така - Х се сеща, че времето й на сцената изтича и че е добре да захване и друг бизнес, затова наема няколко дизайнери, които й измислят дрехите, и накрая просто им се слага етикет „Бритни” например. Или пък модната къща си прави колекцията, а тя накрая се усмихва на рекламния постер в името на добрите печалби. Така всички са доволни - компанията производител печели от името, а звездата има нов бизнес и още присъствие в медиите. Маркетинговите специалисти го наричат endorsment. В случая обаче съвсем не става въпрос за това. Зад Ирина не стои екип от дизайнери, нито фирма, която е решила да ползва името й. Тя сама е дизайнер на всичко, което вече чака ревюто в началото на лятото. Сама организира нещата - от копчетата до договорите. Не знам как успява.


Разглеждам дрехите - толкова съм впечатлена, че повтарям само: „Супер, супер!” Колекцията от около 130 модела не е всекидневна и не е за улицата. Роклите обаче не могат да се нарекат официални, а по-скоро специални. Най-интересното е съчетаването на материи - сурова коприна с вълна и дантела например, каре и сатен, шифон и вълна. Всички неща са страшно женствени по един много особен начин - без сантимент, без много декорации, без онова буквално и наивно разбиране за женското.


Търговската марка е IF - бранд, който ще съпътства всички нейни продукти, обяснява Ирина.


Въпреки че започва с мода от по-висок клас, идеята е по-нататък да разработва различни линии - всекидневни, деним. Всяка колекция ще има някакво име - например летните могат да бъдат "Флолита" (май пред мен за пръв път тества това име).


Дрехите ще се продават на различни места, които им пасват като дух. Не се сещам за много такива. По-късно заедно се отбиваме в една нова галерия - много интересно място, където се показват неща на ръба на арта и модата - струва ми се, че е точно като за IF. Ирина не е съвсем на същото мнение. Мисли за собствен шоурум. Бижутата ще се продават във всички магазини на Галдини с отделни дисплеи. Добре - музика, мода, какво още ти се прави? Казва, че мечтата й е да се снима в киното.


В момента е готова с три продукта за издаване - DVD с всички нейни клипове, топ 10 с най-популярните й песни и ремикси на най-известните й парчета. В момента работи върху нов сингъл.


Като зодия водолей (хората на бъдещето според нея и някои видни астролози) се променя и развива непрекъснато. Има може би само едно нещо, в което е постоянна - темите на песните й. Казва, че винаги е пяла за любовта и винаги ще пее за това. Смята, че няма по-велика тема, по-голяма сила и по-мотивиращо чувство. А освен това, „когато пресъздаваш някакви лични отношения, е много силно усещане и музиката ти става по-близка”.


Питам дали не се чувства изморена и не се ли изкушава понякога да поеме пътя на не толкова обсебваща професия. „Понякога завиждам на жени, които продават в луксозните магазини. Седят, пият кафе, говорят с приятелка. Но това е само за един миг - като вляза в магазин, уморена от матрицата, през която съм минала, и виждам едно усмихнато момиче, което чака да затвори магазина в седем, прибира се, готви, гледа телевизия и не мисли за нищо... Избрах си този път в живота и така.”


Напоследък не се появява често в така наречените светски среди. Тя потвърждава впечатлението ми - свела е до минимум публичните си изяви, просто няма нужда от тях. Казва, че ходенето по „мероприятия” е отминал етап в развитието й и че това много уморява. Твърди, че вече не е така подвластна на суетата. „Да си публична личност е неблагодарно - дори да се оттеглиш, никога не те изпускат от поглед. Аз съм се съобразявала с това как искат да бъда облечена, с каква коса и грим, но сега не го правя. Не ме интересува какво ще става, няма ли да става, как ще става, просто скачам, ако падна, то е защото съм скочила, не защото някой ме е блъснал. Не ме е страх от нищо.”


Казва, че няма много приятели. Обсъжда проектите си и нещата около себе си с няколко близки хора, които са от различни среди, но не и от музикалния бранш, където открива голямо лицемерие и много въздух под налягане. Предпочита тези, които я приемат като нормален човек, не като публична личност. Най-важният човек за нея остава синът й Георги и майка й, с които живее. Георги е на 13. Либерален родител е, защото смята, че строгостта не води до нищо. Дава му примери като „ако е хубаво да се пуши, аз щях да пуша”. Веднъж го е водила със себе си на турне против дрогата, където той видял майки на наркозависими и деца, които не могат да се откажат от наркотиците. Смята, че точно този вид превенция е най-добрата. С бащата на Георги не живеят заедно от 7-8 години, но това не пречи да са големи приятели. Най-важното за родителите според нея е да правят детето щастливо. А най-важното за нея - да не наранява хората около себе си. А го е правила - с дългите години прекалена вглъбеност в работата си. Тук разговорът става леко мрачен. Питам какво прави, когато пропадне в „черна дупка”.


- Нямам такива моменти. Може да се ядосам за кратко. Това състояние е разрушително. Изградила съм си прагматична философия, приемам живота такъв, какъвто е. Стига ми това, което имам, ако си направя повече, то ще е, защото имам нужда от него и ще го направя сама. Нямам право да изпадам в мрачно състояние, защото има хора, които разчитат на мен и аз съм отговорна те да са щастливи, спокойни, уверени. Страхувам се само от това да не мога да бъда полезна на близките си.


Продължавам бързичко с въпроси тип „лексикон” най-малкото защото колата й наистина скоро ще бъде вдигната от паяк:


Какво най-много харесваш в себе си?


- Това, че всъщност не съм подвластна на времето като психика. Просто го усещам, защото виждам, че обкръжението ми е от млади хора, с които контактувам с огромна лекота, те ме търсят, харесват ме, искат да са около мен. Сега например работя с Меги - млада дизайнерка от Художествената академия, която Греди Асса ми препоръча. Няма някакви пропасти между мен и 20-годишните.


Любими места?


- София, не знам защо. Където и да отида, винаги искам да се прибера бързо. Обичам да си седя вкъщи - почивам си, като си лежа на леглото, рисувам си нещо на скицника (показва ми една такава рисунка, но въпреки горещите ми молби не я дава за публикуване).


Мъжете?


- Трудно се влюбвам. Мъжете се плашат малко от мен до момента, в който седнем да си говорим. Първоначално се стряскат, защото виж, сега например, заглавие „Нашата опасна лейди” (показва ми едно списание с материал за нея).


Какво си спомняш от родното място?


- Всяко лято сме там, до Дунава. Спомням си летата на реката. Няма такова детство. Сега синът ми постоянно е пред компютъра.


Домът ти?


- Живея 27 години под наем. В момента на Орлов мост, в артистично жилище, с огромен хол. Любимата ми мебел е голямото ми легло.


Как се поддържаш?


- Храня се по един много селектиран начин. (бел. авт. - от три дни безуспешно се опитвам да следвам нейния хранителен режим. Ето този: закуска: белтъците на две-три яйца, черна филийка хляб с пастет от маслини; обяд: зелена салата с риба тон или домати с моцарела, супа; вечеря: салата с месо). Ходя два пъти в седмицата на фитнес. Грижа се за себе си. Нямам драстични намеси в лицето си. Сложих си ботокс, и то даже го бяха заснели. Много хора си го слагат, но никой не казва, а защо трябва да се крие нещо, ако може да е от полза на други жени.


Възрастта притеснява ли те?


- Не ме притеснява. Сега се чувствам по-добре, аз започнах да живея пълноценно през последните години. Вече знам какво искам, как да си го взема, нямам скрупули. Искам да живея живота си такъв, какъвто го разбирам. Човек съзрява за това. Едно от нещата, което е плюс в това да бъдеш сам, е, че по-бързо съзряваш. Ако някой те дундурка, губиш реалната представа и не си толкова смел.


Аз съм


Особняк. Обичам сама да решавам всичко за себе си. Когато искат да ми помогнат, се дразня. Не разчитам много на другите, не в лошия смисъл - смятам, че не са разбрали какво точно искам да направя. Упорита съм.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK